Стопани: Няма да плащаме такса куче на общината

Поредно напомняне направи община Пловдив към собствениците на домашни животни да си платят задължителната годишна „такса куче“. Тя е в размер от 30 лева, а администрацията се е подсигурила да наложи и глоба, ако се установи, че притежателите на куче не са платили. В Раздел VII от Административно–наказателни разпоредби пише:

„Чл. 63. (1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 от ЗМДТ и тази наредба, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. (2) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на таксите по този закон.“

Потърсихме мнението на редица граждани, които да се изкажат по темата за какво според тях трябва се ползват парите и самите те дали са платили.


Никол и Барон фон Пловдив

Обърнахме се към доста стопани и се оказа, че всички те знаят за таксата наложена от общината, но съвсем целенасочено отказват да я платят, защото не виждат реален смисъл от нея и адекватно използване на събраните средства, които са десетки хиляди на година. Всеки един от тях няма нищо против да заплати 30 лева, стига да вижда реални действия в града след това.

Последният имейл на общината към медиите гласи, че „всеки собственик на домашно куче е длъжен да го декларира и регистрира в районната администрация по местоживеене, както и да заплаща годишна такса, което се изисква по реда на Закона за местни данъци и такси“. В имейла, който имейл с удоволствие не сме публикували, също се упоменава, че гражданите, от които се очакват такси до края на годината са 1960, което са 58 800 лева.



„Барон фон Пловдив е регистриран в село Варвара, Пазарджишко, откъдето го взехме. Аз с удоволствие бих прехвърлила регистрацията му в Пловдив и за мен такса от 30 лева е напълно приемлива. Смятам, че човек, който се грижи за куче може да си позволи да отдели тази сума. Истината е, че не се чувствам мотивирана, защото не виждам по какъв начин целенасочено се изразходват тези пари. Реално, като стопанин на куче, срещам ограничения в града, когато излизам с Барон.“, споделя Никол Ветин.

Тя дава и пример за част от ограниченията, които среща. Оказва се, че не може да пътува с кучето в градския транспорт, дори при желание да закупи билет. Всеки път е сваляна от автобуса. „Което е изключително неприятно, особено ако съм си направила план и бързам за някъде“, казва още стопанката на фон Пловдив.

Един от големите тормози за собственици на кучета е, че те не могат да се разхождат свободно из парковете, ако те не са обозначени за домашни любимци и не са оградени за ползване само от тях. „Много често ми правят забележки, срещам една не толкова приятелски настроена среда, която самата община е създала“, казва Никол.



Тя забелязва, че там, където има клетки за домашни любимци в града основно стопаните ги поддържат, но те имат и спешна нужда от реновиране от специалисти. „И то да се ремонтират на годишна основа, а не просто да се направят и така да се зарежат, тъй като се износват“, казва Ветин.

Когато от MediaCafe започнахме да подпитваме неформално местната власт къде отиват парите от „такса куче“ получихме отговори, че отиват в общата хазна. Вчера за първи път имаше упомената някаква информация, в която се споменава, че „нормативно е заложено сумите събрани от „такса куче“ да се влагат в дейности, които спомагат за овладяване популацията на безстопанствените кучета.“

„Честно казано, знам за лоша практика, в която общината заплаща кастрирането на животни, но животното не се кастрира правилно, след това пак се взима, за да се генерира голям брой животни, за които да се изразходват средства. Супер неморално е да се отнасяш по този начин към животното. Чувала съм, че е масова практика за усвояване на пари. Не бих искала с такса, която плащам аз за моето куче да се случват подобни неща.



Ще се радвам да има такъв бюджет в община Пловдив, ако той бъде разпределян правилно с внимание към животните, с изграждане на по-приятелска среда не само към самите кучета, ами и към стопаните на кучета, да не се чувстваме дискриминирани, заради това, че се грижим за животно. Моето куче дори е спасено и е гледано с голяма любов и грижа. Искам хората, които мислят за изразходването на тези пари да подходят по-внимателно Надявам се самите те също да имат домашни любимци“ казва Никол.



Попитахме и Десислава Бойкинова за мнение и се оказа, че се доближава до това на повечето стопани, с които обсъдихме темата. „Хубаво е да си регистрираме кучетата, но да има за какво да даваме тези такси. Когато общината не предлага клетки за домашните любимци и когато има такива, но са в ужасно състояние, не виждам смисъл от тези такси. Аз, като човек, който има куче не мога да отида в другия край на града за една разходка. Живея в Кичук Париж и тук има абсолютен дефицит“, казва Деси.

Край мястото, на което живее няма клетки и й се налага да разхожда Ръфълс в парковете, което е добре за нея, стига да не получава ежедневно нападки и коментари да си върже кучето. „Съседите ми ми се карат, че можело да ги захапе, а кучето ми е Голдън ретривър и няма как да стане, то е най-доброто. Бих си регистрирала кучето, бих плащала такса, 30 лева на година не са много пари, но е факт, че тези пари ние не виждаме как се разпределят добре в полза за нас, което е голям минус са Пловдив. Когато видим и усетим, тогава всички ще си я заплатим с удоволствие“, коментира още стопанката на Ръфуъс, която дори иска да има второ куче.


Деси и Ръфълс

Десислава забелязва, че клетките, които вижда са мизерни, мръсни, счупени. „Всеки един от нас си чисти след кучето и се грижи, когато направи беля, но това не е достатъчно. Когато има дупки, кучето може да избяга. А ако има едно добро място, в което любимците да тичат на воля, то може да се социализира, да намери нови приятели, да играе на воля. Моето куче обожава това, но за жалост няма къде…“, завършва момичето.

Коментари (1)

  1. Ани, за съжаление, не мога да се съглася с Деси. Има много собственици на кучета, да не кажа повечето, които не почистват след кучетата си. А колкото до воденето на каишка, за собствениците на кучета те са най-добрите, но имаме достатъчно примери за нахапани деца. Хората които не гледат кучета понякога се страхуват от тях, или не знаят как да реагират правилно, и може и да подразнят кучето. Не е приятно да вървиш по улицата в непрекъснат ужас, че около теб тича куче, особено голямо. Това е въпрос на психика, възможно е поради предишно нападение от куче. По света хората си водят кучетата на каишка и ги пускат в позната среда.

    Отговор

Вашият коментар