Георги Тошев: Артистът днес трябва да може сам да се заяви

Как да се заяви артистът и да намери правилната си публика? Част от тези теми в отворен разговор ще представи журналистът Георги Тошев в двора на Драматичен театър Пловдив. Събитието е част от съпътстващата програма на 25-то издание на есенния международен театрален фестивал Сцена на кръстопът.

Към кого е насочена тази работилница?

Работилницата е отворена за всички хора от изпълнителните изкуства. Не само сценаристи, сценографи, композитори, хореографи, въобще творците. Срещата е отворена за мениджъри, хора, които са свързани с творческите индустрии, защото през последните години има един много голям проблем и това е проблемът, че много добри продукти в творческите индустрии не достигат до точната публика и изобщо не намират точната публика.

От къде идва този проблем?

Това е проблемът на комуникацията, което е много съвременен проблем в света, в който живеем много преди ковид епохата. Ковид епохата още повече променя нещата. Начинът, по който ти се заявяваш, начинът по който се предлагаш. Защото да предложиш труда си това не означава нищо срамно. Много години българските артисти и хората свързани с творческата индустрия смятаха, че някой трябва да ги потърси. Други в отчаянието си да достигнат до повече публика бъркат адреса. И така по някой път те правят едни акции, шумни, които не са за толкова много публика. И там идва разминаването.

Каква е правилната комуникационна стратегия?

Смятам, че тя е първо много лична работа, но това е работа и е не по-малка работа от това да създадеш един спектакъл. И затова, когато получих покана от фестивала, и аз много благодаря за нея, да направя уъркшоп се замислих дали има какво да предложа, защото за мен, в крайна сметка, времето ми е кът и трябва да бъда полезен. Тогава реших да предложа темата „Артистът в медийния свят“. Защото артистът, като творческа натура, която има своята специфика, чувствителност, рефлексия е много важно да успее да организира своя потенциал, за да може да се заяви. А, ако правилно се заяви, той ще може да комуникира с потенциалната си аудитория. И така, реших в три дни да занимавам хората, които ще дойдат, с различни комуникационни стратегии и техники. За да можем заедно да изберем правилната стратегия за всеки един, защото нищо не е за всички. Не вярвам, че има един общ универсален модел, който ние назубряме по него се движим. Не, тази работа е много индивидуална и е свързана с проучване, с много добро дефиниране какво и как искам да заявя и предложа на публиката.

В заявката различава ли се независимият артист и този в трупата на Държавен театър, например?

Отвъд творческите индустрии, начинът, по който ние се заявяваме в този препълнен с информация, понякога много фалшив и измамен, свят е трудно. Особено сред фалшивите новини, на социалните мрежи. Трябва да бъдем много внимателни как се заявяваме в публичното пространство и какво целим. В рамките на тези срещи се надявам да мога да помогна, особено на по-младите колеги, надявам се и на хора, които са в независимия сектор, защото те са в ъндърграунда. Държавният театър си има пиар, някаква добре или зле работеща машина, не коментирам, но има някакви институционални правила и порядки, докато независимите артисти, те стават все повече и пандемията наистинина удари много в независимия сектор на творческите индустрии. Те се чувстват много самотни и объркани в този свят. Защото всичко е на вълни – ту нямаме нищо, защото сме ограничени, ту бълваме всичко, защото сме мълчали и искаме да се заявим. Тук идва въпросът как го правим. На този въпрос ще се опитам да отговоря, прилагайки опита, който имам от подобни работилници и срещи, в които съм участвал като по-млад и които съм провеждал в различни части на света.

Как се различава популяризирането на актьора в миналото и днес?

Това са много различни епохи. Навремето ти правиш една роля, тя се гледа в киното и телевизията, сами разбирате, отзвукът е бил… Невена Коканова играе Ирина от „Тютюн“ и на другия ден се събужда мега популярна. Стефан Данаилов играе в „На всеки километър“, не че не е снимал и преди това, но той се събужда наистина национална звезда. Друг е бил механизмът. Сега информационните канали са много по-различни, по-разнопосочни, по-хаотични, затова личната стратегия на всеки един артист трябва да е различна. В крайна сметка, човекът е творец, който създава продукт за другите, а не за себе си и е много важно да бъде ясна посоката. Затова опасността е, че много добри културни продукти не сигат до своята публика и това е много тъжно. В същото време, наричаме ги спорни артефакти и личности, успяват да генерират, през така наречените инфлуенсърски методи, една огромна популярност, но тя много често е без покритие. Поне без покритие на творческия фронт, защото че тя сигурно има своето покритие било финансово, било в света на социалните медии. Но точно този баланс между умната публичност, ако мога да я нарека така, и добре свършената работа по линия на стратегическо планиране и пласиране в един свят, в който предлагането е все повече и повече е добре да се опознае. Да помогнем на публиката да се ориентира кой съм аз и какво аз мога да му предложа. Защото, особено в живите изпълнителски изкуства, публиката днес реагира много бурно – тя става и напуска, ако е сбъркан адресантът. Затова говоря, че тук става дума за едни лични и комуникативни стратегии. Те не са стратегии на оцеляване, а те са стратегии на бъдеще.

Програмата на Сцена на кръстопът може да видите ТУК

Вашият коментар