Красивият свят на Моцарт и Салиери – Една приказка от Опера Пловдив

„Безкрайна смелост и безкрайна стройност!
Ти Бог си, Моцарт, а не го съзнаваш;
аз зная, аз.“

                                 Салиери

Заговаряме за единия и неизбежно другият се споменава. Все заедно вървят – интуиция и логика, спонтанното и разумното, мекото и твърдото, Моцарт и Салиери. Но по този красив начин, както бяха на сцената на Държавна опера Пловдив, не са съществували.



Контрастът и преливането между двамата композитори личи и в сценографията, дело на Кристиан Леков. Той работи предимно в киното, но е изграждал също театралните сцените за „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ на Пучини, „Любов и ревност“ на Албена Врачанска и „Буре Барут“ на Деян Дуковски. За изразяване на ясните метафори в „Моцарт и Салиери“ също е помогнала и асистент-художника Мария Василева. Кристиян и Мария са работили по сценографията на няколко представления и си партнират, като са постигнали пълен синхрон.

„Идеята беше да покажем една затворена стая в просторната гора. Тесният прибран свят на Салиери, живеещ сред отвореното съзнание на Моцарт. Единият е строг, суров и не може да види отвъд неговите знания, не притежава фееричността и дивата свобода на неговия особен приятел.“, казва сценографът.

В един момент Моцарт физически бута стената на стаята, за да помогне на Антонио Салиери да погледне отвъд закостенелите си убеждения. По този начин да се опита да накара едно съзнание на музикален интелект, мъдрост и труд, да опита да подиша чистия въздуха на състояние лишено от завист. Е… така и не успява докрай да го постигне.

Във финала на представлението Антонио сваля своя тежък домашен халат, а публиката вижда двама еднакво облечени мъже. „Искахме да ги обединим визуално, за да намекнем, че в крайна сметка те носят една и съща душа, едва ли не дори споделят един и същи свят“, казва Кристиан.

Разликата в типично поднесената сага между двамата талантливи композитори е идеята и на режисьорката Елена Стоянова. Тя харесва текста на Пушкин и го превръща в притча подобна на библейската история за Иисус и Юда. „В центъра на режисьорското ми решение е залегнала идеята за Моцарт и Салиери като не просто две личности, а две същности живеещи в човека. За тази цел във визуалното решение на спектакъла се търси огледалност – огледално отношение на двата образа“, споделя Стоянова.

Тя търси различни изразни средства при изграждането на образите. Моцарт се смее, плаче и прави любов, докато Салиери е тежък и без перспектива. Тя подчертава още, че освен антагонизма между тях има и силна взаимовръзка и едната същност не може да живее без другата.



Операта на Николай Римски – Корсаков от 1897 година е по текст на едноименната малка трагедия на А. С. Пушкин, писан 60 години по-рано. Музикален ръководител е Драгомир Йосифов, който плени от сцената с вълшебно пиано. Асистент-режисьор е Ваня Далийска, а помощник-режисьор е Тодорка Митовска.

Участват Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Благовеста Костадинова, Борис Кучков. Квартет – Ива Ананиева, Цветанка Ангелова, Георги Деведжиев, Васил ИговБалет: Таня Димитрова и Мария Кумчева.

Представлението започва с документален филм от Лили Бързева, събрала приятни разговори за това как всеки включен в спектакъла усеща темата.

„Моцарт и Салиери“ бе първото заглавие на Държавна опера Пловдив за тази година. Част от акцентите в програмата са празничното вариете по оперетата на Пол Абрахам „Бал в Савоя“ на 15 януари, музиката на QUEEN: Една нощ в операта на 21-ви и цели три дати за един от последните хитове на операта „Исус Христос Суперзвезда“ от Веселка Кунчева.

Вашият коментар