В стремежа си да изявят гордо фолклорна толерантност, жури на проект и екип на БДЖ допусна поредното облепяне на Теснолинейката.
Влакчето с маршрут Септември-Добринище обикаля бавно край величествените и романтични места на Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. А човешките решения не спират да опорочават естетиката на малкото влакче.
Само преди броени дни, тържествено заместник-министърът на транспорта Илия Илиев взе участие в представянето на брандиран вагон от теснолинейката с фолклорни мотиви от целия свят. Събитието се проведе на гара Септември по инициатива на Art4Diplomacy. Целта е да се промотира културното наследство, туризъм и обществен живот.
Проектът „Галерия на колела – мостове между народите“, съчетаващ елементи от близки и далечни страни, бе представен от художничката Петя Илиева в присъствието и на посланици от пет континента.
С този акт министерството разчита на всички компании, независимо от коя държава са, да помогнат за развитието на железопътния транспорт, заяви зам.-министър Илия Илиев. Вече от различните посолства има запазени места за летни разходки.
Коментарите на истинските сърцати фенове на влаковото преживяване са потресени от естестиката и коментират в официалната фб страница на БДЖ „Изглежда нелепо и изобщо не се разбира какво е всъщност.“ – Даниела Вуковска; „Такава безвкусица, грозно, та се убило…толкова ли не е имало някой, който да си каже мнението, че това не става?“ – Здравка Цанкова; „Теснолинейката за нищо я нямате вече и се подигравате с нея…“ – Панайот Желязков.
В края на юни отново имаше „дизайнерско“ решение за влакчето, а именно да се облепи рекламно с бира. Тогава приходите за теснолинейката са били рекордни, хора, които не са знаели за нея са се стичали презглава и отзвука е бил грандиозен. Разбираемо е да се отдават площи за реклама с цел самоиздържане, но начинът на случване убива целия кеф от опита за автентично бягство.
За самата Родопската теснолинейка активно се грижат Кристиан Ваклинов и Ивайло Механджиев от Пазарджик. 2013 година се борят да я спасят и с общи усилия, тогава 19-годишните младежи, възкресяват влакчето с много любов и усилия. Те го правят емоционално на доброволни начала до ден днешен. Невинаги някои от инициативите зависят от тях. Понякога не се асоциират с решения на БДЖ, както е в случая с шевиците. Но за ентусиастите най-важното е да съхранят паметта на почти 100-годишната й история.
Можем да помагаме на Теснолинейката, като просто я посещаваме.
За автора
