Януари ни предлага доста теми за обсъждане, макар и да не е типичен месец с много строителство. Някои от нещата, които са в процес на ремонти и реставрации ги оставяме за следващите месеци – къщата с Медальона, която е на финалната права, стълбите на Каменица и „езерото“ в Цар Симеоновата градина, които също придобиват финален вид. Концентрираме се в коментар върху конкретните новини от месеца. Ще се опитаме да започнем с положителните неща:
Ремонт на площадката над Тунела
Едно симпатично местенце, което от известно време стоеше пусто и порутено, ще бъде пооправено. Много е хубаво, че се появяват нови места за почивка, обикновени, непретенциозни зелени площи. Може и да не е най-приятното място на света – над Тунела и целия трафик, но пък мястото има хубава гледка и в дни/часове на нетолкова усилено автомобилно движение си е чудесно паркче. Освен това стълбите северно от тунела са един удобен път до Стария град от Капана. Именно тези малки, непретенциозни пространства, за които се харчат смешно малко пари, за да станат удобни, са примерът, който трябва да се следва.
Какво се случва със зелените площи в последните години? Имаме страхотния пример с Лаута – няма го ударното строителство за два-три месеца – или дори две-три години. Там нещата се случват бавно, но устойчиво. Сложи се осветление и то стои – никой не е умрял от токов удар. После се постави барбекю, след това спортни уреди – и те стоят. Защо? Защото нещата се случват след диалог с хората, не се бърза и се прави смислено.
Контрапримерът е квинтесенцията в липсата на естетика, грандиозна помпозност и претенция, некадърно и най-важното: опасно строителство – „Цар Симеоновата градина“. Само за няколко месеца дете си счупи крайник на некадърно поставена катерушка (линк от БНТ), след това имахме случая с боядисването в зелено и после в бяло от една от настилките (линк от Под Тепето), наскоро излезе и доклад за замърсеност на почвата много над нормите с тежки метали (линк от в. Марица). Защо? Защото всичко се случи тайно, набързо, без хората, които го ползват да бъдат попитани от какво се нуждаят. А това е задължително, когато става въпрос за големи площи. Каквито са и Дондуковата градина до Природонаучния музей, градинката до църквата Св. Петка – за които се подготвят шарени, бляскави и лъскави проекти, които изглеждат отвратително.
Ако става въпрос за малък терен, който досега е бил неизползваемо за почивка сметище – като мястото над Тунела, няма какво да сбъркаш. Хубавото е, че досега почти не бе обръщано внимание на такива запустели площи, които да се превърнат във функциониращи пространства, макар и семпли.
Пропускът, разбира се, е за сметка на естетиката – всичко с мястото над Тунела можеше да стане с (например, студентски) конкурс, за който нямаше да се харчат кой знае какви пари, време или усилия. А, ако трябва да влезем в още повече архитектурни детайли – мястото е страхотно за развинтване на въображението. Да, ама…
Срутващата се къща в Капана
Срутващата се къща в Капана на ул. „Йоакин Груев“ с доста наследници може да бъде добър катализатор. Крайно време е да се измисли смислена наредба за външния вид на сградите в Пловдив. Някаква идейка се зароди преди години в началото на управлението на Иван Тотев, що се отнася до вида на Главната, какви климатици да има и как да се боядисват шатрите на кафетата.
Въпреки, че съм от последните хора, които ще искат още и още наредби, забрани и разпоредби, смятам, че външният вид на сградите – от които, най-практично говорейки падат мазилки, срутват се тераси и т.н., трябва да бъде под контрола на общината. И ако някой не се грижи за безопасния вид на сградата си, трябва да бъде санкциониран – и то не, след като някоя тераса се срути, а преди това. И още преди да се срути, тя да бъде ремонтирана, а разходите да се търсят в последствие от собствениците, били те в Чили или Австралия.
Велоалеите или „имаме едни пари за харчене“
(настилката вляво – досега тротоар, бе изключително удобна за велосипедисти, майки с колички и пешеходци, но е разрушена, за да се направи велоалея…)
Три думи: Пловдив няма веломрежа. Повече думи: Това, което е проектрано и предстои да се изгради е група от разпокъсани велоалеи, някои от които са напълно ненужни и безсмислени. Като например 3,5 километра велоалея по бул. „Цар Симеон“. Ако не сте чували или не сте минавали (с автомобил) по тази улица – напълно ви разбирам. Това е околовръстното шосе на Тракия, което рядко се ползва от автомобили, а от велосипедисти – никога. Никога. Да се прави велоалея там е абсурдно харчене на пари.
Самата „мрежа“ не е мрежа, защото отделните велоалеи не са свързани по никакъв начин с центъра на града – имаме три района (Тракия, Южен и Централен+Кършиака+Смирненски), които на теория са свързани един с друг – но с центъра на града – не.
Едно много голямо „ВСЕ ПАК“. Нека имаме предвид, че в България нещата се развиват с години закъснение и културата ни на строителство и изграждане на такива неща още е на ниво „пещерни хора“. Това са първи стъпки в изграждане на велоалеи и е съвсем нормално в първите си стъпки да се спъваш, да падаш и да имаш много кусури в това, което се опитваш да правиш.
След години може би ще имаме нормални велоалеи, но за това е нужно институциите да се опитат да почерпят малко европейски опит (на първо време: в Европа велоалеите "отхапват" място от пътното платно, а не от пешеходните тротоари) и да се консултират с ползвателите на това, което се строи. Няма как да се получи адекватна велоалея, когато тя е поръчана от общински администратор, който кара джип, а пешеходните пространства ги използва единствено за паркинг, щото Радио Пловдив е много далеч от Общината.
Безспорно сегашният проект е много по-смислен от първоначално обнародвания (само в определени медии) такъв. Реката се пресича на две места (по моста на Адата и по „Васил Априлов“, а живот и здраве се надяваме да има и велоалея на новия, най-западен мост, чисто ново проектиран сега). Кварталите са малко по-добре свързани един с друг, но все още голям проблем е връзката им в централна градска част, където за велосипеди е страшно. Но – има време за това, да се надяваме вело-политиката да бъде постоянна и устойчива, а не еднократно усвояване на европари.
А като грешка в картата, официализирана от общината, можем да отбележим липсата на т.нар. велоалея по бул. „Източен“ – между „Мария Луиза“ и „Шести септември“. Няма да коментираме качествата ѝ, но е факт, че съществува, но не е отбелязана по никакъв начин във въпросната общинска картата.
И накрая – нужно ли е да правим коментар, че в Тракия здравите и функциониращи асфалтирани тротоари, които се ползваха спокойно от велосипедисти се разрушават, само за да се направят наново, по същия начин? Или всеки сам може да се досети колко тъпо е това?
(п.с. Тъй като темата за велосипедния транспорт е от особена важност за град, на който уж трябва да му пука за културното наследство и е със сравнително много замърсен въздух, темата с велоалеите ще бъде актуална и в много други материали на Медиакафе – интервюта, анализи, примери и т.н.. Както се казва – Очаквайте…)
Реставрация на Къщата Клианти
За финал нещо по-хубаво: реставрацията на къща Клианти в Стария град е на финала. Обикновена и скромна реставрация без много фойерверки и помпозност – точно това трябва на всяка стара сграда и това го „знае всяко хлапе“.
За да реставрираш, значи да уважиш творчеството на автентичния автор, а не да се опиташ да го засенчиш зад своите собствени лампички, лазерно шоу или кичозни цветове. Т.нар. „български барок“ в т.нар. „пловдивска възрожденска къща“ е помпозен сам по себе си, така че шаренията и златните обкови са нещо съвсем нормално и очаквано. Инвестициите на Община Пловдив в такива реставрации пък могат да бъдат посрещнати само с одобрение.
С одобрение може да се посрещне и това, че за следващата година отново са заделени средства за ремонти, реставрация и други видове инвестиции в къщи в Стария град.
За автора
