Пловдивски архитектурен юни: Урбанизъм от неурбанисти, необмислени конкурси, успешни конкурси

Когато в Пловдив дойде горещото лято, с него идва и една липса на новини и случвания на разни неща. Мини-салонът на изкуствата с Design Week, Opera Open, Пловдив чете и ред други разнообразни арт-събития разнообразиха малко картинката. В сферата на градоустройството сме на етап проектиране, пускане на интересни идейки, за „да видим какво ще стане“, и продължаване на мощната реклама, че на Небет тепе ще реставрираме средновековно византийска крепост по доказателствени рисунки от 200 години след като крепостта е превзета, разрушена и вероятно вдигната наново от Османската империя – и там някъде ще сложим  древногръцки театрон. По юнските неща:

Кръгово на водната палата

Какво правят около реката си в Мадрид – булевардите нямат досег до парковата част

Когато имаш урбанистичен проблем, подходящият метод да го решиш е да дадеш проблема на урбанист. Решението да направиш кръгово движение до Водната палата с аргумент „Да видим как ще го ползват хората“, е малко безумно. Самият метод за действие първо хаби много време, второ е много по-скъп от това да се плати на един екип специалисти, който да си каже експертното мнение. Макар че и без да си експерт ти стига да видиш, че решението да се прави нещо там е работа „на парче“, след като само няколкостотин метра на запад под Пешеходния мост „булевардът“ става толкова тесен, че дори няма място за тротоари.

…и в Сеул – тук е имало магистрала на две нива

Съвсем друг вече е въпросът за съвременните тенденции в урбанизма, които се опитват да премахнат трафика около зелените и водните площи, с ред примери от Париж, Мадрид, Сеул и много други градове, направили булевардите около реките си – пешеходни зони. Тук отново вървим срещу течението и явно ще се опитваме да направим булеварда около реката си още по-привлекателен и атрактивен за автомобили, шум и замърсяване.

„Конкурсът“ за стълбите на каменица

визуализации – в. Марица

В Пловдив може да се хвалим с последните конкурси за велостойките, за площад Централен и да се смеем на София за грандиозно провалените им конкурси за метростанция 20, правителствения комплекс или Централна градска част, но за да бъдем честни със себе си, трябва да си признаем и няколко удивителни провала. Един от тях е конкурсът за стълбите на Каменица. Там участие взеха 4 екипа – нещо, което ще предизвика бурен смях у всеки архитект по света, ако му кажеш, че това е бил открит и свободен конкурс. Все пак през януари получихме победител и краен резултат, странен и никак не отговарящ на нуждите на мястото (със театрални сцени и подземни нива…). И няколко месеца по-късно получихме и първа копка, с изложба на проекта. Който… няма нищо общо с проекта-победител в конкурса.

Коментарът за това, в което ще се превърнат Стълбите на Каменица, е безсмислен, понеже след като видяхме едни визуализации за победителя в конкурса, втори при неговата първа копка, най-логичното е да видим нещо съвсем различно като краен резултат. Но с една реч – отново куп напълно ненужно изхарчени общински пари и обяснение защо младите български архитекти не вярват в българските конкурси.

Малко за площад „Централен“

Конкурсът за площад „Централен“ от друга страна върви както си е по света и всичко е в час – именно защото в Общината разбраха, че все още са далеч от качественото вършене на работа и трябва да делигират дейност на частни организации с умения, ентусиазъм и доста повече поглед навън. И тук е най-редно пловдивчани да благодарим на съответните WhAT Association, на Едно и One Architecture Week и всички хора около тях, и само да съжаляваме, че не се появиха малко по-рано, когато слагахме спирките си като в Милано, стълбовете като във Виена и палмите като в Истанбул, за да се случат тези неща по-смислено, чрез конкурси.

Покрай медийната шумотевица все пак сме длъжни да уточним няколко неща. Първо – площад „Централен“ няма да ни вкара в световните медии (сам по себе си), няма да ни направи уникален град, няма да е нищо грандиозно и уникално. Дори да се случи някой от тези проекти (в което все още не си позволяваме да вярваме безрезервно), това ще ни направи един съвременен и модерен европейски град. С международния конкурс – ако перифразираме поговорката – откриваме топлата вода, нищо че светът отдавна се отоплява с централно парно, климатици и т.н. Много, много, много пред нас са градове като Солун и Белград, да не говорим за западна Европа – и в този ред на мисли, трябва да направим още много, за да бъдем съвременен в архитектурно отношение град. Заменяйки Тютюневите складове със стъклени мастодонти, поставяйки бутафорни осветителни тела из целия град и обезличавайки всички пешеходни пространства с идентична нефункционална настилка – това няма да стане. Така че – да, радваме се за площада, но е нужна още много работа. С последващия конкурс за пространството пред ГДК явно се върви в правилната посока, но пътят е дълъг.

Другото, което е хубаво да се уточни е дребен исторически факт, просто ей така, да знаете, щото пловдивчани се гордеем с историята си и я повтаряме като папагали, ама всъщност не си я познаваме никак. „Рекламата“ на площад „Централен“ в последните седмици е, че това е уникално място, което 20 века е било център на градския живот и сме невероятни, и единствени, с това, че винаги тук е бил централния площад на града. Да, ама не. Малко след залеза на Римската империя градът постепенно губи централно търговските си функции и почва да се свива към истинския си исторически център – Трихълмието (неслучайно ни е толкова мъчно, ако Небет тепе се превърне в пластмасова „атракция“). Стига се до там в края на Османския период, през 18 и 19 век, градът да е основно около тепетата и реката. Пространството южно от приблизително там, където в момента е Бинго Балкан, е практически пасище за добитъка. Чак след Освобождението постепенно мястото отново възвръща функциите си на централен площад, след поне 1000 години забрава. Просто историческа точност, нищо повече.

Иначе съветът ни е – участвайте в обсъжданията, дискусиите, гласуванията. Запознайте се максимално добре с проектите и обмислете кое ще ви хареса най-много, и накрая изразете своето мнение. Съвсем възможно е – ако има гласуване, де – то да повлияе на вашата среда и живот повече, от колкото гласуването ви за Европейски парламент.

Вашият коментар