Това издание на Пловдивския архитектурен обзор ще бъде малко по-различно. От февруари до април се случиха много неща, свързани с градската среда, но решихме този път да ги оставим настрана (като разбира се, няма да ги забравим). Може би най-важното събитие, бе обществената дискусия за Небет тепе и катарзисът, който властта в Пловдив преживя все пак да чуе гражданите и експертите – позиция, която в Медиакафе винаги сме защитавали, така че няма нужда да се повтаряме отново.
Вместо лоши новини обаче, сега искаме да покажем и хубава страна на Пловдив, която не е част от пи-ар-статии. Винаги в архитектурните обзори сме се опитвали да ви покажем един друг поглед над "новите" неща, които в България винаги се оценяват веднага и като "хубави". Проблемът с критиката е, че върви ръка за ръка с обвинения в подмолни връзки и т.н. Това ще си го спестим, като просто ви покажем няколко малки и скромни примера на хубави – и за сравнение няколко не толкова хубави решения за градската среда:
Хубавите реставрации
Община Пловдив и нейната администрация често отнася сериозните критики за лошия вид на града ни. Това обаче не е цялата истина – тенденцията, която се оформя е, че общината прави доста прилични, похвални дори реставрации, а частниците правят отвратителни ремонтчета. Подчертаваме обаче, че сме от последните, които желаем повече регулации и вярваме, че все пак става дума за лична култура и възпитание. Често добри реставрации се правят на незащитени от закона къщи, а от друга страна защитени (уж) такива се превръщат в ужасяващ кич. Та, относно хубавите (и все пак – не перфектни…) примери за реставрации от Община Пловдив:
Още преди година бяхме писали за сецесионовата къща до Драматичния театър – ремонт без излишни намеси, без стиропор върху мазилката, без допълнителни декорации, надграждане на нови етажи и подобни интерпретации:
По-късно бе ремонтиран и бившият хотел „Берлин“. С мъничка забележка към неособено подходящото осветление, всичко останало е доста качествено – дограмата е запазена, няма стиропор върху мазилката, климатиците са прибрани, цветовете са подходящи:
На финалната права е и реставрацията на Къщата с Медальона. Ако трябва да сме твърде докачливи, може да кажем, че синьото е твърде ярко и вероятно оригиналният цвят е бил малко по-блед – тук трябва да изпъква украсата, а не цветът. Но да не прекаляваме – ремонтът е добър и деликатен, няма смяна на дограми или добавяне на изолации, т.е. няма кой знае за какво да се хванем:
Хубави примери на частни собственици
Естествено, има и примери за добри частни ремонти – къща на улица „Велико Търново“ зад Народната библиотека (долният етаж, де): запазена е мазилката, пребоядисано е в същия цвят, декорацията на ъгъла между прозорците също е реставрирана умело:
Хубави примери за нови сгради
Освен отношение към старите сгради с добри реставрации, един жив културен град трябва да създава и съвременни постройки. Хубави такива – макар и малко, има.
Малко случайно попаднахме на една от особено красивите нови къщи – „малка градска нормалност“, както биха казали едни готини блогъри. В малка задънена уличка, срещу ПУ, частен дом с красива ограда, интересна фасада, големи прозорци… Наистина, нещо, което си личи, че е от този век.
сградата е проектирана от Main Studio – арх. Лина Зайкова и арх. Христо Гинев
Друга нормална, сравнително актуална архитектура може да се види на ул. „Авксентий Велешки“. Районът привлича повече с Тютюневите складове, които уви, падат един след друг. Семейната къща обаче изглежда в крак с времето, макар и със скатния си покрив – който пък от друга страна – въпреки модерния ѝ иначе вид, я вписва в средата. С тези малки къщички искаме да ви покажем, че не е нужно да се имитира някакъв стил от преди 80 или 120 години, за да направиш нещо качествено.
Сред по-големите сгради също има добри изпълнения – не всичко е като хотела на Гребната. Сградата се намира до Новотела и без да бъде цялата в лъскави плоскости или семпло остъклено кубче, изглежда доста добре.
Лошите примери
Завъртаме се на 180 градуса с новопостроената от частен инвеститор, уж „сецесионова“, сграда до бившето РПУ на Четвъртък пазара. Сигурно тя ще получи много хвалби и аплаузи, че ново строителство се прави като "красива стара къща", но не се залъгвайте – резултатът е доста неумел и повърхностен.
Детайлите, които можем да ви разкритикуваме са много, но най-очевидните са несвързаната изобщо със стила PVC-дограма, парапети на терасите, които нямат нищо общо със сецесиона, липсващите конзоли под тях, задължителни за стила, както и абсурдният вид на партерния етаж с огромни витрини. Самите декоративни елементи също са събрани доста произволно и изпълнени така, че да изглеждат добре, ама само отдалеч. „Възстановяваме“, ама само донякъде…
За сравнение – вижте как изглеждат имитациите (вляво), редом до идентични детайли по автентични къщи от периода, който тази имитира. Да, да, става дума за съвсем дребни неща, но все пак…:
Все пак – убедени сме, че някой се е постарал и със сигурност е много по-близо до хубава реплика, от колкото друг много лош пример в Капана. На ъгъла на "Железарска" и "Христо Дюкмеджиев" намираме „ремонтираната“, но с заличени най-красиви елементи и детайли в сградата, както и избиване на нови входове, смяна на прозорци и безумно оцветяване, тотална подмяна на къща в модерен стил с някакъв нелеп опит за псевдокласицизъм. Тук нещата – както в интериор и екстериор са толкова много, че трябва да напишем отделна статия:
Вижте как беше преди: Линк от гугъл (само с това ще си останем…)
Третият пример, за който можем да поплачем е на уникалните и страшно симпатични къщи „близнаци“ до ОУ „Алеко Константинов“ – друг пример за толкова успешно „говорещи“ си съседни къщи през улица рядко се вижда. Уникалният за града ансамбъл от две еднакви къщи, красив и без да има колонада и лъскави дограми, е разбит с ужасното червено оцветяване и тотална промяна на покрива – дори сградата да беше самостоятелна, този мансарден етаж горе убива всякакви пропорции, с които оригиналният проект на архитекта от преди 80-90 години е впечатлявал:
Най-интересното за тези къщи е, че по абсолютно идентичен проект в града са построени още (поне) две – т.е. в града на 4 места има 4 еднакви къщи – и то не панелни блокчета, а такива симпатични красоти. Поне доскоро, де, вече са само 3.
Бяхме обнадеждени за къщата на ъгъла срещу Джумаята, паметник на културата, построена преди повече от сто години от арх. Йосиф Шнитер. Каменната "рустика" на партерния етаж обаче бе облицована със стиропор – потвърдено от инж. Иван Тотев. Материалът, познат също като ИПС (EPS) плоскости, закрива автентичните и доста здрави каменни основи отдолу, които бяха и с доста по-богата декорация и детайли. Дали сградата е частна или общинска и кой е финансирал този ремонт все още нямаме информация, но обещаваме, че ще продължим да следим темата. От "новите" реставрации в последните години, това е първата, облицована със стиропор – и на хотел "Берлин" и до театъра, а доколкото се вижда – и на сградата над входа на театъра, се работи с мазилка.
Кофти примери на новопостроени сгради има безброй, така че няма как да се спрем на тях. Най-избождащи очите са хотелът на Гребната база и хотелът в парк Лаута до стадион „Локомотив“, събрали най-качественото от Слънчевбрягската кичозна мутренска архитектура, при това навряна във възможно най-неподходящата среда – мощна, владееща архитектура, на спокойно място сред природата, уж предназначено за почивка…
Най-големият успех е при интериорите
Все пак ни се иска да завършим с нещо хубаво – архитектурата е доста скъпа и често богатите инвеститори със самочувствие се намесват в работата на архитекта – като той има все по-малко дума в творчеството си.
За сметка на това по-малките и по-евтини проекти се правят от не толкова богати, но по-интелигентни хора, които си знаят мястото – плащаш за архитект и дизайнер, защото ти самият не разбираш толкова добре от архитектура и дизайн. Затова и градът е пълен със симпатични малки интериорни решения, които впечатляват. Добрата новина е, че всички тези са продукт на различни архитекти и студиа, тоест бъдеще за една качествена архитектура в Пловдив има:
"Котка и мишка" в Капана на ул. "Христо Дюкмеджиев", Студио 8 1/2
"Да, за теб" на Главната до Пешеходния мост, студио FUNKT
"Артнюз кафе" на ул. "Отец Паисий", ММХХ архитекти
"Тотал спорт" в Тютюневят квартал, арх. Лина Зайкова, Main Studio
Добри примери има още много, които със сигурност пропускаме. И това е хубаво, нека има.
Ние ще продължаваме да следим както хубавите, така и лошите неща с надеждата добрите намерения, с които съществува този архитектурен обзор да прозират за всички. Надяваме се успяваме да го направим в своето вече двегодишно съществуване от първия Пловдивски архитектурен обзор, публикуван през април 2013-а година, тогава в сайта "За Пловдив".
За автора
