Обществено обсъждане за проекта и бъдещето на Небет тепе и археологията на върха на хълма ще се проведе на 27 март, петък, от 14 часа. Срещата ще бъде в залата на Общинския съвет. По думите на кмета Иван Тотев, целта е да се съберат максимално много мнения и пълен консенсус и те да бъдат коригирани, относно проекта, съобщи Дарик радио. Общината кандидатства за финансиране по фонда, популярен като „Норвежка програма“, резултатите от който би трябвало да станат известни в близките дни. По думите на Иван Тотев, обсъждането е в работен ден и час, тъй като това е единствената възможност за проектантите да присъстват на място.
Проект за реставрация и експониране на останките от няколко цивилизации, населявали Пловдив, влезе в общественото пространство още преди около година. През април месец апокрифните за гражданството проекти бяха публикувани от сайта „Под тепето“, а дълго време от Община Пловдив отказваха да коментират какво ще се случва там. Така през май месец „Под тепето“, заедно с БНТ, организираха обществено обсъждане в радио Пловдив, на което бяха поканени представители на общината, както и проектантите, но никой от тях така и не присъства на него.
През лятото от Общината потвърдиха, че са кандидатствали с проект, но тъй като той все още не бе одобрен, отказваха да организират обсъждане. Не стана ясно какъв би бил смисълът да се организира обсъждане, след като проектът бъде одобрен.
В крайна сметка, след година откази и завоалиране от април 2014-а насам, от администрацията на Община Пловдив благоволиха да предоставят проектите на гражданите на Община Пловдив, и да им предоставят възможност да изкажат мнението си.
По всяка вероятност това решение на общинската администрация доказва и предположенията, че Норвежкият фонд не е одобрил проекта – макар и резултатите още да не са официализирани.
Освен пълната липса на прозрачност, проектът провокира и много коментари от архитекти, археолози, историци и др. професионалисти. В станалите обществено достъпни през медиите проекти се забелязаха много притеснителни моменти, според Камарата на архитектите и ИКОМОС – организация, специализирана в опазване на културното наследство и работеща с ЮНЕСКО. Сред най-фрапиращите бяха построяването на 14-метрова кула, която не е защитена с доказателства от проектанта, а според архитекти и археолози е изцяло хипотетична, както и прокарването на ескалатор през скалите от северната страна (кръстовището на 6-и септември) до тепето. Срещу проекта се изказаха много други специалисти, сред които и арх. Тодор Кръстев – автор на проекта за реставрация на Римския стадион.
За автора
