Студентски проект съживява Къщата на тепето

Случайно или не, строителството в Пловдив се е развило по много символичен начин, сякаш нарочно по този начин. Сърцето и голяма част от историята на града е свързана с Трихълмието. И на всеки един от трите хълма има по една знакова за различен период постройка, която стои изоставена и пустееща.

Едноименната крепост на Небет тепе съвсем отскоро се чисти от всички бурени и храсти, които пречеха да разбереш къде си. Въпреки, че там трябва да се пипа деликатно и да се избягва грандоманщина, мястото се нуждае от повече грижа, за да придобие нормален вид. На другия край, на Джабмаз тепе, пустее масивната и владееща пейзажа Гръцка гимназия от 19 век – или поне нейна реплика.

И на Таксим тепе, това, което е най-обърнато към града, е и къща, символ на може би най-добрият икономически период за града – първата половина на 20 век. Къщата на фабриканта Стайнов се вижда от целия център, но също пустее и прилича на недовършен строеж. Сградата обаче е забележителна със смелия си модернистичен вид, даден ѝ от архитекта Светослав Грозев. Къща, с която през 30-те години Пловдив смело би стоял до всеки друг съвременен град с архитектурата си. Днес такива сгради на практика нямаме.

Къщата на тепето, забравена и изоставена, дълги години бе сборище както на млади хора, които искат да се откъснат от шума и лудницата на града, така и от клошари и бездомници. Отскоро бе заградена с метални врати.

Екип от двама студенти от УАСГ с ръководител арх. Александра Вадинска се заемат да направят проект къщата да се възстанови в автентичен вид и отново да бъде горд символ на 30-тте години в Пловдив. Едно доказателство, че също както в много други периоди в историята на града, и между двете световни войни сме били на първите редици в световната култура.

Проектът е на Антон Керезов и Ивелина Мечкарова, които са проучили много и разнообразни източници, за да разберат какъв е бил оригиналният вид на сградата до последните детайли. Уви, собствеността на сградата остава градска мистерия, и никой не може да каже какво ще се случи с тази къща. За частно или за обществено ползване – сградата рано или късно трябва да придобие автентичния си вид. Ето какво казаха Антон и Ива за проекта си пред Медиакафе:

Как решихте да изберете тази сграда?

Решението беше почти интуитивно. Като пловдивчани двамата с Ива знаехме за тази интересна сграда от доста време. Също така фактът, че тя почти не получава внимание от професионалната гилдия ни накара да се захванем с нелеката задача по проучването, документирането на сегашното състояние и предлагането на функция, която да съживи място за обществен живот.

Откъде намерихте информация?

Информация е черпана от различни източници. Личният архив на сем. Стайнови беше от най-голяма полза при решенията ни за реставрационни намеси.  Също така оригиналните архитектурните чертежи на къщата предоставени ни от Регионален държавен Архив Пловдив бяха ключова отправна точка. Благодарение тях можахме да извършим графична реставрация и да уточним кое е наистина ценното в архитектурния облик на тази сграда. В книгите „Пловдивска хроника“ на Н. Алваджиев, „Пловдивски архитектурни хроники“ на арх. Чинков както и „Забравения град. Записки за Пловдив“ на Вл. Балчев се съдържаше най-богата информация за къщата и нейното автентично излъчване.

Има ли шанс да се направи нещо предвид неясната собственост?

Съдбата на тази къща не е лека. До този момент собствениците ѝ се менят през няколко десетки години, а работата по поддръжката на къщата е нулева. Дори днес сме свидетели на трагичния вид на тази наистина интересна сграда. Собствеността ѝ сега е частна, като не знаем точно кой е новият собственик. През май месец 2014 той огради с нови гресирани заграждения и бодлива тел собствеността си. Надяваме се този подход за опазване на имуществото да е подкрепен и с искрени намерения за обживяване на мястото. 

Целият проект може да видите от този линк.

Вашият коментар