Студенти от всички краища се събраха на протест в София /Снимки/

Близо 30 града в страната се вдигнаха на общонационален протест срещу правителството по време на Коледните празници тази година. В 15.00 часа на 26-и декември пред сградата на БНБ в София се събраха студенти и българи, работещи в чужбина.

Техният протест се сля с традиционния срещу правителството, който тръгна от "Орлов мост" в 14.00 часа.

Пред БНБ студентът от Кеймбридж Момчил Найденов сподели пред всички, че най-добрият изход за страната е незабавна оставка на правителството. "След оставката трябва да дойде правителство, което да е справедливо и да се вслушва в исканията на народа. Има такива политици!", коментира студентът.

Един от най-популярните Ранобудни студенти – Ивайло Динев публикува и реч, която изнесе пред свои колеги-протестиращи:

Ние не се раждаме равноправни и свободни. Ние трябва да извоюваме това чрез политическа борба. Да си върнем свободата и равноправието от корумпираните елити. Трябва да отвоюваме принципите на демокрацията от узурпиращата власт, от послушните журналисти, от продажните политици и алчните олигарси.

Ние разбираме посланието за морал в политиката не като призив за по-морални господари. Ние разбираме моралът, като дух, който ни окрилява да действаме заедно, защото така повече не може. Не можем да търпим онези, които преяждат с власт, пари и влияние. Преяждат на всяка цена! На наша сметка! Ние искаме да си отвоюваме държавата. Наясно сме, че цената ще бъде висока. Цената е отнемането на свободата на онези, които отнемат свободата ни в последните 24 години.

Ние сме децата на прехода! Идваме да ви кажем – вземете си прехода! Протестът дава начало на нов преход. Преход, който цели да ни измъкне от задънената улица, по която пълзим покорно. Слагаме точка на политиката досега. Разрязваме историята. Слагаме край на фасадната демокрация. На фасадното ляво и дясно. Слагаме край на България на Пеевски, България на Волен, България на апаратчици, мафиоти и клоуни. Не искаме България на Олигархическото. На импотентната власт.
Хоризонтът на управляващите колабира под монотонното прилагане на едни и същи политики. Ако преходът ни научи на нещо, то е, че Политическото, претендиращо, че изразява публичния интерес, всъщност обгрижва частните олигархични интереси.

През последните години издевателство, основният норматив за запазване на властта бе превръщането на народа в първична и пасивна маса! Народ, търсещ единствено моментално задоволяване на нагоните си и корема. Последните години бяха белязани от подивяването: толкова самопричинено, колкото и произведено от парламентарно-олигархичния режим. Този режим успя, с помощта на подчинените си медии, да замени политиката с перверзно шоу. Шоу налагащо себе си като инкубатор на новоизлюпени спасители и месии.

Днес ние взимаме бъдещето в свои ръце. Протестът и окупацията ни обединиха в независима територия, в независим глас, в независимо тяло. Вече имаме плътност и доверие помежду си. Окупирахме не молът, а университета. Там където смисълът не се достига мигновено. Там, където изграждаме себе си като личности. Избрахме окупацията и отказахме да запълваме празнословно живота си с потребление на предмети, за да го запълним с последователни дебати, четене, протест. Днес Аулата е арена на истинската политика: там където различни визии за бъдещето се зараждат и сблъскват. Днес Аулата и площадът са единствените свободни места. Места на мисъл и солидарност.
Да събудим съвестта си преди да усетим празния корем, преди да дойдат големите сметки, преди да е станало твърде късно…

Да събудим съвестта си, за да не ни употребят януари поредните авантюристи. Да събудим съвестта си пред висшата отговорност на живота. Да живеем достойно, за да не се мъчат след 20 години и децата ни. Да живеем достойно, за да я има България утре.

Вече е започнала войната между доброто и злото, между честните хора и бруталния елит, между народа и криминалната власт. Няма връщане назад. Ние не се страхуваме да продължим докрай в тази борба. Борба, заради която си струва да се живее. Борба, която ни учи как се живее. Борба за запазването на самия живот. Борба за настоящето. Борба за бъдещето.

Преди два месеца започна окупацията. Секунди преди да вляза в зала 272, ме беше страх. Тогава се сетих за нещо по-висше от страха. Сетих се за смъртта и за живота. Мисълта за крехкото ни човешко съществуване ми даде сила. Окупацията вече беше въпрос на "Сега или никога". Протестът също е въпрос на "Сега или Никога". Ще намерим ли заедно отговор на най-важния въпрос: Ще победим ли!?

СНИМКИ и информация от протеста в Пловдив вижте тук!

Вашият коментар