Теа Монева и „Преводачът на света“ – Съединенията правят силата

И книгите, както хората, представляват неразривна симбиоза между тленното и духовното, малкото и голямото, както и земното и космическото. По време на първото литературно събитие след „Пловдив чете“, провело се в навечерието на Деня на Съединението, а именно представянето на дебютната стихосбирка на Теа Монева – „Преводачът на света“, за пореден път пролича как най-голямата сила се ражда в резултат от съединенията между частици, хора и идеи.

Една немалка част от публиката остава изненадана, когато разбере, че талантлив автор, като Теа Монева, всъщност не е с филологическо образование, а е завършила фармацевтика в Германия. На пръв поглед, двете науки изглеждат безкрайно отдалечени една от друга, но, когато човек се вгледа по-добре в корените им, ще забележи веднага, че всъщност основните градивни елементи и в двете направления са атомите и молекулите, а в резултат от взаимодействието им се получават най-разнообразни съединения.

„Чудесно е, че в литературата влизат и личности, които не са филолози, защото в крайна сметка това означава, че съпреживяването на този вид изкуство не е капсуловано в един кръг от хора, които това са учили, а е отворено и към другите“ – отбеляза Красимир Лозанов в началото на срещата. Той спомена още, че почти никой от издателството не е познавал младата поетеса, тъй като ръкописът ѝ пристигнал по пощата, но дарбата ѝ мигновено омагьосала екипа на ИК „Жанет-45“.

„Докато четох стихосбирката, си мислех, колко всъщност е вълнуващо да се чуе един чист глас, който обаче е наясно с факта, че голямото и малкото в този свят се оглеждат непрекъснато, че микрокосмосът и макрокосмосът са в някаква непрестанна връзка и зависимост и постоянно обменят енергии и интенции помежду си“ – сподели Ина Иванова, след което даде думата на Теа Монева, която разказа за живота си в Германия, за убежището, наречено литература, както и за процеса по създаването на текстовете. На въпроса „Кой е Бог?“, Тея отговори:

 „Подкрепям една теория, че като клетки от организъм, някакви еритроцити или тромбоцити например, ние не осъзнаваме, че сме част от един организъм, но все пак сме, така че всички заедно, хванати за ръце, представляваме Бог. Затова трябва много да внимаваме кого нараняваме, защото в крайна сметка нараняваме себе си.“

Ина Иванова обърна специално внимание на заглавието на дебютната стихосбирка – „Преводачът на света“. Със сигурност всеки от нас в някакъв момент е знаел за себе си, че хората, които пишат, всъщност превеждат на конкретен език състояния, превеждат непреводимото. Поезията е един концентриран израз на нещо по-голямо от нас, коментира тя.

По време на събитието прозвучаха и няколко от стихотворенията на Теа Монева, които, смесени с уютния сумрак в залата, постигнаха още по-силно въздействие върху публиката.

В края на срещата всеки желаещ имаше възможност не просто да си вземе автограф, но и да разговаря за каквото и колкото иска с авторката. А когато гостите започнаха да се разотиват, мислите полека се настройваха за посрещане на деня на едно друго Съединение – това между Княжество България и Източна Румелия, което щеше да се отбележи само след два дни.

Автор: Живка Аджеларова

Вашият коментар