Васко Лалов: Цензурата в ежедневието ни пресира все повече

Васко Лалов е на 30 години, родом от Пловдив. Започва да се занимава с графити в средата на 2003 година, а 2 години по-късно, заедно с негов приятел, създават и групата Pyrotechnix Crew. С него разговаряме за настоящето на графити изкуството, за предизвикателствата пред него и посланията, които то излъчва към обществото.

Откъде  идват идеите и посланията на Вашите графити?

Идеите могат да дойдат отвсякъде, но вдъхновението за личното си творчество черпя от фантастиката и хорър филмите. Затова може да се каже, че конкретни послания нямам – всичко, което правя, е за мое собствено удоволствие. Отново заради това избягвам да се занимавам и с политически или обществени дейности. Територия отдавна не маркирам, тъй като от прекалено много време съм в играта. Който трябва да ме познава, ме познава.

Говори се за бум на графити изкуството. Има ли такъв?

Бум в графитите имаше, когато започвах аз. В момента има повече прираст на рекламната дейност. Фестивалите са изместени от „демонстрации“, с които се представят продукти или фирми. Това довежда хора с известни знания по темата, както и такива без никаква представа какво е Graffiti. Така че бихме могли да кажем, че графити като бизнес изпитват бум, но самото движение в момента изнемогва от към нова „кръв“. Нелегални графити все още се правят и ще продължат да се правят, тъй като от години цензурата в ежедневието ни пресира все повече, а рисуването е най-близкият и верен отдушник за част от подрастващите, както и за не толкова младите.

Кое е най-важно: кой прави графита, къде го прави или как го прави?

Нито едното от трите само по себе си не е важно, но пък всичко заедно биха определили колко време един творец е прекарал в играта.

Кое променя отношението към графитите днес?

По мои наблюдения отношението се промени от факта, че графитите набраха доста скорост преди 5-10 години и вече присъстват в ежедневието на хората. Вследствие на това и обикновеният човек привикна с тях.

Използването от рекламата и всякакви търговски продукти не изкривява ли основната форма на графита – свободна себеизява на забранени от закона места?

Относно рекламните и поръчковите рисунки не мисля, че по някакъв начин изкривяват посоката от класическите графити. Те нямат много общо с нелегалните рисувания. Тъй като и аз често рисувам по поръчка, смея да твърдя, че не се смятам за по-малко райтър, защото вадя пари с нещото, с което се занимавам от близо двадесет години.

Включването на графитите в пленери и в експозиции, като изложбата на графити в Националната художествена галерия у нас, не „опитомява“ли това изкуство?

Всички събития, в които фигурират графитите, са добре дошли, тъй като широката публика чува, че не всичко свързано с рисуването в градска среда е лошо. Изложби с улично изкуство се правят от край време,но за България е сравнително ново нещо.

Не е ли оксиморон „улично изкуство в музей“?

Ако една творба е толкова емблематична, не само за графити обществото, а и за изобразителното изкуство, защо да не е в музей?

Какво е общото между творбите на най-известния графитър Банкси и таговете?

Единственото общо между двата примера е , че са правени нелегално в повечето случаи. Също така шаблоните, които са Stencil Art, са съвсем различно нещо от Graffiti Art. Към него приспадат буквите, но да – това са правила, към които са се придържали единствено през 80-те години на XX век. Успехът на Банкси е следствие на много фактори, които просто не са приложими при хората, правещи надписи. Неговите творби са изключително критични спрямо политиката и социалния живот – нещо,  което не би могло да се случи при някого, който прави само шарени букви, ако мога така да го кажа.

Графитите още ли са изкуство на младите, защото виждаме, че повечето известни имена по света и у нас са на хора, които отдавна са намерили себе си?

Млади сме все още, дори и отдавна да не сме тинейджъри! Ще си остане такова, защото идеята е, че всички сме започнали около годините, когато сме били в гимназията преди да ни грабне живота. Въпреки това средната възраст на графити райтъра в България е 25 години.

Защо според Вас повечето хора свързват езика на графитите с наркотиците?

Това не знам какво общо има с графитите. Ако такива неща са написани някъде, навярно е дело на човек, който има проблем с наркотиците… или прекалява с тях.  Аз лично съм против това, но ако ще се прави представителна извадка, съм виждал много хора, които, да кажем, биха били на друго мнение.

Кои са доминиращите стилове на графитите днес?

Има разлика между шаблоните, плакатите и графитите, както обясних,  затова нямам и мнение по въпроса.  Специално при драскането на букви в момента е модерен Анти-стилът. Казано за човек , който не е в средите – по-прости букви и по-детински съпътстващи рисунки по фона, като звездички, точки, паяжини. Аз лично не съм почитател на новото в какъвто и да е аспект.

Защо смятате, че у нас има  „заиграване“ на графитите с патриотизма и историята?

Според мен единствената причина за присъствието на патриотичната тематика в българските графити е фактът, че българите сме шовинисти – обичаме си родината и историята. Следователно, представата за нещо красиво и монументално в главата на българина са именно герои и будители.  Не графити културата е насочена към миналото и любовта към българското, а графити пазара.

Графитите нямат легален статут в българското законодателство. Те обикновено се считат за форма на дребно хулиганство. Така ли е?

Графитите не са легални под никаква форма, извън извършването на поръчки и рисуването в частни имоти с разрешение. Случвало се е да имам проблеми с полицията, но са малко хората, които не са имали. Още сме хулигани!

Ако приемем, че графитите са и вид протест, срещу какво е този протест  в България?

По мое мнение в България графитите никога не са били протест. Дори, когато нямах идея защо се рисува, не смятах, че протестирам – просто ми изглеждаше забавно. Но обществото лесно би сложило етикет на нещо, което не разбира, тъй като на никой обикновен човек не би му хрумнало, че може да се изразява без задръжки и цензура. Графитите са протест е твърдение, което не идва от хората, които се занимават с този вид изкуство.

Всички графити ли са част от градската култура и защо?

Моето разбиране за културния живот е,  че той следи хубавото и естетичното, а не всеки графит може да бъде такъв. Изводът е, че всеки графит е част от уличната култура ,но само някои от тях могат да бъдат част от градската култура.

Автор: Радина Владимирова

Вашият коментар