Защо българската медицина пренебрегва прееклампсията

Защо българската медицина, начело с Министерството на здравеопазването, пренебрегва прееклампсията? Това е въпрос, на който от години се търси отговор, но така и не се получава. Затова ние, като медия с ясна кауза, също питаме – защо не се обучават специалисти за този огромен проблем, засягащ между 2% до 8% бременни жени в световен мащаб. В България съществуват едва четири центъра за фетална медицина, в които могат да се извършват скрининги, за да се провери дали родилката е предразположена към синдрома или други аномалии в плода – три са в София, а един в Пловдив. Извън тези центрове, гинеколозите с опит, познания и нужната апаратура, за да извършат необходимите изследвания и да проследят развитието на прееклампсията, са малцина.

Неонаталните линейки са три за цялата страна – две в София, а отскоро и една в Пловдив, благодарение на инициативата „Капачки за бъдеще“, и всички са дарени от благодетели или чрез граждански каузи. Кувьозите също не достигат, а в повечето болници, особено в по-малките общини, са на 30-40 години. Иначе нямаше да се налага да събираме капачки… 

Какво представлява преекламспията

Прееклампсията е сравнително често разстройство на бременността, което произхожда от плацентата и причинява различни проблеми при майката и плода, класически проявяващо се след 20 гестационна седмица. Основният симптом е рязко покачване на кръвното налягане, което може да се случи и преди бременността, когато имаме хронична хипертония, и по време на бременността, като в този случай говорим основно за гестационна хипертония и прееклампсия. Отделно могат да се проявят главоболие, гадене, шум в ушите, повръщане, болка в корема, дясното подребрие или другаде по тялото, проблеми с очите, отоци.

Прееклампсията е съпроводена с протеинурия и мултиорганни нарушения. В следствие органите отказват да функционират правилно, поради което често се стига до родоразрешение (преждевременно раждане). Най-тежката форма на прееклампсия, до която се стига, ако не е открита навреме, е синдромът ХЕЛП, който води до промени в черния дроб, бъбреците и дори в мозъка на плода. Жените, развили синдрома, носят от 5 до 8 пъти повече риск от последвали сърдечно-съдови заболявания, съдови и мозъчни инциденти. 25% – 30% от бебетата пък са ретардирани – те не се хранят както трябва в утробата и се раждат по-мънички.

Друго от най-тежките усложнения е еклампсията – гърч, който може да се появява до края на бременността или да доведе до смърт. Прееклампсията е най-честото акушерско усложнение и е един от водещите фактори за заболеваемост и смърт на майката или плода, а нерядко и на двете. Затова е изключително важно всяка бременна жена да се подлага на скрининг в първия триместър, който обхваща датиране на бременността, скрининг за най-честите генетични дефекти, скрининг за гестационен диабет и за прееклампсия.

Причините за появата ѝ не са напълно ясни. Най-доказаният специалист в света по фетална медицина, който обучава над 80 лекари годишно в Лондон, е проф. Кипрос Николаидес. Той основава и благотворителна фондация, която отпуска стипендии на лекари, тъй като специализацията продължава две години и е скъпа. Наблюденията му са, че прееклампсията може да се отключи и при напълно здрави жени. По-често при първата бременност, както и при по-младите или по-възрастните жени – преди 18 или след 35-40 години.

Разказ от първо лице

Наскоро Екатерина Шамдин – млада майка, преживя синдром на ХЕЛП с позитивен край. Оттогава тя говори открито за прееклампсията, опитвайки се да запознае повече бъдещи родилки с това опасно състояние. Ето какво разказа и за нас:

„Установи се, че имам висок риск от прееклампсия още в първия триместър, макар че нямах никакви симптоми. Докторът ми изписа лекарства за превенция. В началото на третия триместър започнах да се подувам и да качвам килограми. За седем месеца бях наддала с 13 кила. Малко по-късно се разбра, че имам гестационен диабет. Един ден, без да вдигам кръвно, ми стана много зле. Заболя ме гърбът, слънчевият сплит и гръкляна. Помислихме, че са киселини, затова пих сода, но болките се увеличиха и се разпространиха в гърдите и черния дроб. Извикахме Бърза помощ и отидохме при лекаря ми. Кръвното ми бе много високо, направиха ми и кардиограма, но сърцето ми бе в норми. При второ мерене на кръвното, то се бе стабилизирало, затова дежурната лекарка предположи, че може да съм развила невралгия. Отидох си у дома, с уговорката, че ако пак ми стане лошо, ще се върна за хоспитализация.

На следващата вечер ми стана двойно по-зле, а болката бе адска. Повръщаше ми се, нямаше част от тялото, която да не ме боли. Най-вече гърбът и черният дроб. Отидохме отново в болницата в 05:00 часа сутринта. Минах през различни прегледи и ме хоспитализираха. Пуснаха ми пълна кръвна картина, бях на системи, следяха ритъма на сърцето на бебето ми, който беше много забързан. По едно време лекарката дойде и каза да се обличам, защото ще ме преместят в Хирургиите, тъй като може да се наложи да родя преждевременно. В крайна сметка ме преместиха чак следобед.

Там пак ми направиха изследвания и ме пуснаха на системи с плазма и кръв. Оказа се, че тромбоцитите ми са много ниски – 40 при минимална стойност 140. Приляха ми седем банки кръв! ASAT-ът ми беше 1500, ALAT-ът – 745, LDH-то – 2500. Това са изключително високи стойности. LDH-то показва дали настъпва смърт в кръвта, а при тази стойност почти съм си била умряла.

Последно помня как ме закараха в операционната, започна да ме втриса и да се гърча. Събудих се в КАИЛ. Оказа се, че съм била в безсъзнание три дни. Докторите наистина се грижеха много добре за мен. След петия ден ме качиха в АГ отделението, където лечението ми продължи. Там изкарах още шест-седем дена. Бебето беше в кувьоз, бяха му прелели една банка кръв. Роди се с тегло 1600 грама и височина 41 см. Можех да го виждам всеки ден за минута-две, но медиците ми даваха сведения за състоянието му ежедневно и ми помагаха много. Първо беше с кислородна маска, после с кислородни рогчета в носа, накрая с кислородна палатка. Хранеха го със сонда и отделно приемаше два вида антибиотик. Постепенно се оправи.

Сега няма сериозни последици, само хемоглобинът му беше по-нисък. При мен обаче имаше доста последици – първо имах пясък в жлъчката, пазя диета вече шести месец, сега имам инсулинова резистентност, болки в бъбриците, четири нови камъка, върна ми се аритмията, понякога сърцето ми стига до 300 удара в минута. Вече нямам проблеми с черния дроб, дори започнах да ям яйца, който ми бяха строго забранени доскоро. Компенсаторно тромбоцитите ми са много високи. Нямам психически проблеми, тренирам и се чувствам добре. Радвам се, че преживях всичко това, защото показа, че съм силна, че синът ми е силен. Сега мога да помагам на други хора.“

Защо няма достатъчно специалисти и техника за фетална медицина

На първо място стои, в голяма степен, незнанието за този репродуктивен проблем. Оказва се, че много жени не знаят за съществуването на прееклампсията, нито какво представлява. Което пък ги ограничава от възможността за задълбочен преглед, извън стандартните контроли посещения при личния им гинеколог.

На второ място се поставя липсата на обучение на специалисти. В страната ни такива не се обучават, затова ако някой желае да специализира, трябва да замине за чужбина. Най-често тези специализации се случват при проф. Кипрос Николаидес в Англия. Но разходите не се поемат нито от медицинските университети, нито от държавна стипендия, и освен ако не спечелиш такава от клиниката на проф. Николаидес, ще трябва сам да поемеш както престоя, така и обучението си.

В момента в страната ни има едва 15-тина специалисти по фетална медицина, преминали обучение при проф. Николаидес, и двама, завърнали се от специализация от Белгия и Германия. В Пловдив има един, в Плевен – един, останалите работят в столицата. Към настоящата година една лекарка се обучава в Лондон.

Но дори гинеколозите да отделят лични средства и да специализират, веднъж завърнали се в родината, отново трябва да намерят финанси за техниката, нужна за направата на скриниг.

За извършването на цялостен преглед са нужни ехограф и машина за кръвни изследвания. Само ехографът е на цена от 250 000 лв., а апаратът за кръвните проби е 120 000 лв. Отделно са нужни регистратор, лаборант, акушерка и лекар специалист по фетална медицина. Разходите не са еднократни, консумативите също са доста скъпи. За жалост, нито те, нито прегледите се покриват от Здравна каса. Един преглед варира между 150 лв. и 200 лв., спрямо местонахождението и клиниката“, коментира за Media Café д-р Борис Стоилов – основател на Център по Майчино-фетална медицина гр. Пловдив.

На трето място, всичко е въпрос на държавна политика. Добре осъзнаваме, че държавният бюджет, разпределян по министерства, а оттам по пера, не стига за много. И затова логичното решение е да се покрият сектори, свързани с най-широкоразпространените заболявания. Явно при от 2% до 8% заболяване от прееклампсия в глобален мащаб, тя не попада в тази графа. Не на такова мнение обаче са специалистите.

Държавната политика е такава, че извършваме лечение на преекламспията чрез раждане на бебето и плацентата. Оценяването на риска за развитие на синдрома още в начален етап от бременността, както и как да бъде предотвратен в по-развит стадий, все още не е толкова широко разпространена идея.

Не мисля, че бюджетът не стига да се отделят средства за прегледи на всички бременни жени в страната. Проблемът е в липсата на квалифицирани лекари, които да извършат прегледа, да го тълкуват и да дават предписания за последващи стъпки.

Тук идва моментът, че се чудим кое да бъде първо – дали лекарите да се субсидират сами, за да се обучават, или обратното – държавата да субсидира специализациите, прегледите или поне да признае специалността Фетална медицина като подклон на Акушерството и гинекологията, като така стимулира медиците“, допълва д-р Стоилов.

Според него и колегите му, те не могат да преподават толкова задълбочени обучения, тъй като са твърде малко, липсва критична маса, а трябва да съвместяват и с пациентите си. Общото мнение е, че трябва да се изградят повече центрове, в които да работят по от пет до десет човека, да се натрупват повече случаи и да се изграждат програми за обучение. Така няма да се налага да се пътува чак до Англия, а ще се анализира на място и ще се помага по-адекватно и навременно на жените и бебетата.

Още по темата – Лазар Радков: Детската линейка идва в Пловдив, ще обслужва пет области

Вашият коментар