Защо е нужен Мораториум върху цените на тока?

Мораториумът върху цените на тока, парното и водата предизвика разгорещени реакции в какви ли не направления. Заваляха обвинения в лобизъм, популизъм, безотговорност; заплахи за фалити, че дори и за това, че с нарушаването на пазарните принципи България може да бъде санкционирана от Европейския съюз. Нароиха се коментари и анализи в медиите защо така, а не иначе, какви други мерки биха били по-ефикасни. Изобщо от известно време това е сред основните теми в обществения дневен ред. Как да не взема отношение и аз като виден (т. е. Видин) енергетик.

Почти като д-р Меди Доганов, както фигурира Ахмед Доган в регистъра на Национален център за акредитация и документация. Като философ, почетният председател на ДПС, е много близо до тази материя. Известно е – философията е майка на всички науки. Аз не съм философ, а прост историк, затова нямам ТЕЦ и когато строиха „Цанков камък“, никой не ми поиска съвет срещу комисионна, пък макар и за няколко десетки хиляди. Скромен съм – не искам стотици хиляди, камо ли пък милиони. От друга страна, историята е учителката на живота, а и така се случи, че аз също водя часове по философия, така че компетентността ми е извън всяко съмнение, особено моето. Положението е напрегнато, направо притеснително, но винаги има нужда и възможност за усмивка и хумор.

Историческият опит сочи, че колкото и да се краде, граби и изцежда държавата България и нейното население, последното все намира начин да се справи със затрудненията. Разбира се, трябва да се има предвид, че в много случаи и дори през големи периоди, основен грабител на народното благосъстояние е самата държава, официално или не създавайки условия за това грабителство, най-малко като си затваря очите или не предприема нищо. А държавата е сериозна и могъща организация, щом не прави нещо – значи не го иска. Сложен е въпросът, кой е държавата. Би трябвало да е съвкупността от народ и политическо управление, но обикновено тя се свързва с върхушката и така се противопоставя едното срещу другото. Почти от памтивека, без значение дали над тази територия властва българска държава, или някаква друга – тя не е приятел, а нещо което пречи, в определени моменти дори е истински враг.

Просто хората не са свикнали държавата да е на тяхна страна и изведнъж – чудо: Мораториум, който обхваща на практика целия зимен период – най-тежкото време за живеене в БГ. Опозицията ревна кански, обвинявайки в незнание, некомпетентност, недалновидност и каквото още друго негативно се сетим, едва що формираното правителство, прилагайки му процедурни и далеч по-неконвенционални хватки удари под кръста. Някои от обвиненията, без съмнение, изглеждат правдоподобни. Те са дело на рутинирани и опитни политици с управленски познания от над десетилетие и в сравнение с тях голяма част от новото мнозинство, формирало правителството, са истински новобранци.

Колко странно, че тези далновидни и обръгнали в управлението безценни кадри не направиха нещо особено през така дългото време, през което от тях зависеше родното икономическо развитие. Каква например беше ориентацията към енергоносителите на бъдещето. Нима политиката и стратегиите на ЕС към скъсване с горивните източници бяха пазени в дълбока тайна?

Чак сега, вече в опозиция, тези експерти заговориха за производство и пренос на водород и превръщането му в енергия. Преди това – за десет години една недовършена тръба и много приказки. Никаква яснота относно атомната енергетика и какво ще се случва с ТЕЦ-овете в „Марица – Изток“, още по-важно – с работещите в тях и техните семейства. При това Бойко Борисов веднъж падна от власт заради протести за цените на тока, макар че ако сега тези цени се върнат, тълпите отново ще излязат по улиците, този път за да празнуват.

Новите управляващи, наивни и непредвидливи, наложиха мораториум на кой знае защо оповестените веднага след формиране на правителството цени. Очевидно това не беше направено по-най правилния начин, но нима и този на повишаването на цените беше безукорен.

Изключително забавно е да се гледа възмущението на анализатори, защитаващи частната собственост и пазарната икономика – как щели да фалират търговците на електроенергия на свободния пазар. А колко обикновени български граждани фалираха и продължават да фалират, колко са едва свързващите двата края и тези които са ги изпуснали; колко са работещите бедни?! Какъв е този свободен пазар на електроенергия, разиграващ се на предварително парцелирани територии с определени производители, доставчици и поддържащи? Доколкото си спомням в България имаше ток и енергетика и преди да се явят търговци на свободен пазар, а и преди страната да бъде разделена на три частни монопола, държани от мултимилионни, че и милиардни международни компании.

Държавата, както се каза по-горе, е организация не за пренебрегване и ако се управлява добре, има почти неограничени възможности. Пазарните закони и процеси са важни, но човечеството в 21 век трябва да може да ги предвижда, контролира и реагира. Плановата икономика на комунистическите държави се сгромоляса, защото пренебрегваше пазара, но това далеч не означава, че няма възможности за регулация, намеса и плановост. НРБ, известно е, през 1962 и 1978 г. е на ръба на фалит, но е спасена със съветска помощ.

През 1989 г. положението е същото, но вече помощ от СССР няма как да дойде. Една част от негативите, които се трупат са именно защото държавата поема разликата в пазарните цени на всичко, което достига до населението, включително и загубите на предприятията, които тогава са държавна собственост. Към началото на 1989 г. тези дотации достигат 27 процента от държавния бюджет. Пловдивските предприятия годишно се дотират на сума приблизително равна на годишния общински бюджет и така положението се кърпи с години.

А сега въпросът е за няколко месеца, при това в държава част от ЕС с пазарна икономика, която всяка година има растеж. Проблемно би било да не се постави срок, а страната да се върне към тежкото наследство на комунизма, но възпитаници на Харвард, самите те бизнесмени надали ще го сторят. Така че, както се нарича една от новите песни на депутата от ПП Христо Петров – „Само споко“! Нека избутаме зимата, барабар с ковида и кризата, а мораториумът ще помогне на народа това да стане по-леко. Междувременно обаче трябва да се направи всичко възможно енергийният ценови шок върху икономиката също да бъде ограничен, защото това засяга всички.

Дано мораториумът е стъпка към спечелване на доверието на гражданите в българските държава и държавност. Ако това се случи, ще е нещо наистина ново и значимо, ще означава, че страната и хората са поели в посока към по-добро.

Вашият коментар