В предхристиянските времена (наричани езически) хората са почитали НАВИ, ПРАВИ и ЯВИ – трите проявления на космическите закони на земята, според тогавашните вярвания. Заложените в НАВИ космически сили, по законите на ПРАВИ са се проявявали в ЯВИ – реалният, единствено видим за нас свят. Затова ние казваме “яви се на този свят”, проява, изява, явно, явление, наяве. Словенските народи са почитали силата на природните закони, които са били в основата на бита и културата им. Тяхната религия е била възхвала на божественото им проявление и затова се е наричала ПРАВ-о-СЛАВИ-ие, тоест в прослава на ПРАВИ.
ПРАВИ е това, което е заложено от боговете в природата и е основополагащо, но невидимо за нас.
Това са природните и вселенски закони.
ЯВИ е материалният свят, в който съществуваме и водим битката на живота, а когато го напуснем настъпва смърта. Яви – това е настоящето, сътворено от Прави.
НАВИ е след него, след смъртта. Невидимата, нематериалната форма на съществуване – там, откъдето никой не се е връщал. До раждането си, детето (сътворено от Прави) също е Нави, но все още е неосъзнато в Яви.
Звучи сложно, но всъщност не е.
С други думи: неродените души, децата, създадени от природните закони, се осъществяват в реалния наш свят, като след смъртта попадат в друго, отново непознато за нас състояние, до следващото си осъществяване.
Това, което правим “по НАВИ”-к често е неосъзнато, подсъзнателно, неведомо, така да се каже. Привикнали по навик да вършим нещата си, без да се замисляме. Ние понякога не осъзнаваме тяхната природа.
А относно ПРАВИ – често ПРАВИм ПРАВИлните неща, търсим ПРАВдата. „Прав е човека!“ – казваме.
Всеки си има НрАВ, такива са НрАВИ-те. Не всичко излиза наЯВЕ, но ЯВЯВа ли се това единствената истина?
ПРАВИ, ЯВИ и НАВИ е свещенната троица състояния на духа, която трябва да знаем и почитаме.
ЯВИ е нашият нормален, видим свят, в който ние живеем.
НАВИ е светът на предците ни, там където отиват душите ни след смъртта в света на ЯВИ.
СЛАВИ е света на боговете, където ние и нашите предци се стремим да попаднем, подсъзнателно помнейки, че сме божии деца (а не роби, както ни внушават поповете).
ПРАВИ са каноните и правилата, на границите на трите свята, които си взаимодестват по такъв начин, че потомците да се въплътят в рода на своите предци. Така има взаимен преход на душите между света ЯВИ и НАВИ, за следване в света СЛАВИ по пътя на ПРАВИ.
ПРАВЬ, СЛАВЬ, ЯВЬ И НАВЬ са понятия от женски род. От ПРАВЬ произлизат две понятия – прав (в смисъл на правилен), а в руския се е запазило и „правая сторона“ (дясна страна). Дясното се счита за правилното. От СЛАВЬ също са произлезли две понятия – славен (в смисъла на велик) и лява страна (в руския „с левой (сле/авой) стороне“).
Затова ние в черквата се кръстим (правим кръста с ръка) от челото и надолу (за вертикалната „греда“) и завършваме кръста първо вдясно и после наляво, защото първо е ПРАВО-то, а после е СЛАВИЕ-то, и така – право-славие.
Оттук са възникнали думите прав, правилно, правит-елство, у-прав-ление, прав-о-линеен, из-прави-телен и други. Именно затова казваме “кривнала от правия път”, “криво гледаш”, правда и кривда, като противоположност и отрицание на законите на ПРАВИ, които са основата и на моралния кодекс за всеки човек.
Тази прослава е изобразена под формата на кръст така:
С навлизането на византийските християнски традиции, в частност по земите на древна Русь, думата православие е заимствана и добавена към християнските обичаи и обредни действия. Преди това християнството не се е наричало православно, а за вярата са ползвали епитети като „божия“, „истинна“, „правилна“ и „непорочна“. А християнството е било ортодоксално, тоест от гръцки – правоверно. Въвеждането на определението „православно“ е направено единствено с цел да бъде примамено населението да приеме новата вяра, процес, който е вървял много трудно и е отнел продължително време и много, много човешки животи. По-късно „православна“ става част от името на източния клон на християнството, което е „царско“, в противоес на западния – „апостолското“ христианство, наречено католическо.
Впрочем думата католически невинаги е била характерна за западната християнска религия. Тя произхожда от гръцката καθολικός (katholokos – униврсален, всеобщ) и е била прилагана за християнската институция преди нейното разделяне на западна и източна. Малко хора обръщат внимание, че правилното изписване на западната Църква всъщност е „Римо-католическа“, а на източната – „Източно-православна“. Тя също би трябвало технически да се нарича „Източно-католическа“ и в това нямаше да има нищо нередно. Но вероятно е било неудобно, имало е и много страст и злост, та едните са въвели новия термин. Така днес в разговорната реч са останали вече само католици, а другите – православни.
Различен е и източно-православния кръст, поставян на куполите на църквите. Той е характерен с двойния си кръст (има един по-малък кръст над основния), както и с наклонения надясно надолу трети кръст, под основния. В по-ранните строежи е останало изображение на полумесец в основата на кръста, който не е символизирал победа над исляма, както от незнание често тълкуват някои, а е символ, който източно-православната църква наследява от Византийската империя. След завладяването на Империята от османците, те също възприемат символиката, като добавят към нея звезда. Но това не е звезда, а Халеевата комета, която е озарявала небето в дните на превземането на Константинопол. Така османците са отбелязали края на една империя и възхода на новата империя – Окто-ман-ската.
С този полумесец, а всъщност комета с опашка (според някои това е непълно слънчево или лунно затъмнение) са били накичени всички византийски църкви навремето, като това е отбелязано повсеместно в множество средновековни гравюри и картини на пътешественици. По-късно полумесецът става символ на отделилото се крило от християнството, нарекло себе си ислям.
Тук съм представил картинка, която показва каква е логиката на източно-християнския кръст. Както виждаме тя се основава на пропорциите на човешкото тяло, като проявление на тези вселенски сили, които почитаме още от древността.
Затова казваме “боли ме кръста”, носи “своя кръст”, олицетворявайки гръбнака на човека с основния вертикален носител на кръста. А ето и едно друго тълкуване на символиката на православния кръст, както и неговата разновидност – двойният кръст. Но то, според мен, е малко „понапънато“ и не особено убедително.
В схемата дори има някакво обяснение за наличието на „полумесец“ в основата на кръста. Това може да е дори не полумесец, а слънцето след (или преди) слънчево затъмнение.
Нека видим как се кръстим, когато пристъпваме в църквата. Малко хора знаят, че с този жест ние блокираме своите жизнени сили.
Ето как се получава това:
Виждате, че когато се прекръстваме, ние рисуваме на себе си петолъчка, наричана от масоните и кабалистите пентаграма. Това е петолъчката на Соломон или Маген-Шломо. „Християнското осенение с кръст“ е процедура на налагане върху себе си на пентаграма. Това е процес на дебилизация, оглупяване и обезволевание, превръщане на духа на човека в неговата пълна противоположност – безмозъчен гой, роб.
Рисувайки върху себе си петолъчка, ние закрепяме на себе си отрицателна енергетика и вместо избавяне от нея, човекът се самопрограмира на страдания, лишения и болести. А точно от такива имат нужда всички, които са в църковната мафия – единствената мафия, призната от светската власт за легитимна и освободена от данъци и финансова отчетност към държавата.
„ТИ СИ ДЕТЕ НА БОГОВЕТЕ“ МИ КАЗАХА ХОРА, ПРИЛИЧАЩИ НА БОГОВЕ.
„ТИ СИ РАБ БОЖИЙ“ МИ КАЗАХА ХОРА, ПРИЛИЧАЩИ НА РОБОВЕ.
За автора
