Разговаряме с артистичния директор на Международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ Слава Младенова за предстоящото 17-то поред издание на престижното за Пловдив културно събитие.
Фестивалът се превърна в жив пример за изграждане на една културна традиция. И то не каква да е традиция, а международна. „Черната кутия“ за 17-та поредна година в Пловдив! Как се случи това?
Явно е имал щастлива звезда. Помня първата година, тогава фестивалът се случваше в дворното пространство на къща “Хиндлиян“ в Стария град. Провеждаше се на открито, на импровизирана сцена. Първото издание бе обмислено и подкрепено от големия ни и незабравим режисьор Крикор Азарян. Беше толкова развълнуван, че събитието ще е само на метри от родната му къща. Той бе куратор на програмата и предложи фестивалът да включва пет женски моноспектакъла. Така всичко започна. После фестивалът взе да се разраства. От моноспектакли, през камерни постановки, до танцови пърформанси, големи сцени. И така до днес. С огромната и най-важна подкрепа на Община Пловдив и Министерството на културата. После ни повярваха и партньорите. Посолствата на Израел, Белгия, САЩ, Културните институти на Италия, Унгария, Полша, Чехия, Гьоте институт, медийните ни партньори от БНТ 1, телевизия „Европа“ , в-к „Стандарт“, „Медия кафе“, „Марица“. Нашите спонсори холдинг КЦМ 2000, издателство „Хермес“. Равносметката през годините до днес – на сцената на фестивала са гостували 154 спектакъла и събития от 31 страни и 4 континента.
А как става селекцията? Как се композира едно такова мащабно културно събитие?
От години живея в Монреал, който е един от най-интересните фестивални центрове в света. Когато завърших тук кинорежисура, се озовах в един свят на невероятен културен обмен. Така се роди и идеята за партньорство с други културни платформи, създадох първите си контакти. Изобщо културното ноу-хау е може би най-важното в този тип фестивални събития. А то се изгражда бавно, трудно, със спечелване на взаимно доверие. Успоредно с това върви и селекцията. Нашият фестивал винаги е бил баланс между традиция, от една страна, и новото, експеримента, творческата провокация – от друга. Балансът е въпрос на естетическо усещане, това е тънка граница, която се възпитава, но е и културно натрупване в теб самия.
Какво друго е необходимо, за да се развива един фестивал с международна проекция?
Мястото. Пространството с аура. С творческо натрупване. Пловдив е най-точното място не само в България, а и на Балканския полуостров за подобен род международен фестивален кръстопът. След като вече бяхме и Европейска столица на културата, това е още по осъществимо. Радвам се, че отношението на Община Пловдив към културата е така сърцато и се мисли и работи не само за днес, но и в перспектива. Това, което расте като проблем, обаче, е претоварването на ограничената база от театрални и танцови сцени. През лятото е някак по лесно, много от нещата могат да се изнасят и на улиците, и в различните артистични пространства на Стария град и Капана. Пловдив сам по себе си е една сцена на открито, но наистина залите не достигат. Искрено се надявам, че най-сетне бившето кино “Космос“ ще се превърне в културен център.
Да ни споделите нещо за тазгодишното издание? Кои са неговите акценти?
Отново ни гостуват значими фигури в театралния и танцов свят.
Една от тях е унгарецът Ференц Фехер – забележителен европейски хореограф. Може да се каже, че първата вечер, с която откриваме фестивала на 31 май в Драматичен театър –Пловдив, е под знака на многоликото му творческо присъствие. По негова хореография е и втората част на вечерта с танцовата трупа M STUDIO от Румъния.
На 5 юни в Кукления театър ще гостуват впечатляващите британски танцьори и хореографи – Travis Clausen – Knight и James Pett , които ще представят дуета си IMAGO.
Горещо препоръчвам и италианската постановката „.Ехото на молеца“ на
Компания Cantiere Artaud, която ще бъде представена на 15 юни в Драматичен театър – Пловдив. По-горе говорихме за баланса в творческото подреждане на едно фестивално събитие. В този смисъл тази постановка е едно дълбоко вдишване на магическия носталгичен свят на Вирджиния Уулф и е истинско предизвикателство за публиката със своето символно красиво послание.
Както всяка година, на фестивала ще гостува и знаков български творец от артистичната гилдия. На 6 юни в галерия „Арсенал“ в Капана Камен Донев ще застане пред своите почитатели в един откровен и прям разговор, а негов събеседник ще бъде писателят Недялко Славов.
За автора
