Страхът обича уплашените

„Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си”, Мишел дьо Монтен, френски философ.

Ние, е, или повечето от нас, сме съзнателни човешки същества и наше естествено качество е страхът. Той е основно усещане още от зората на възникването на човечеството. Неговото въздействие е в пряка зависимост от това каква важност му придаваме. Немският социолог Хайнц Буде твърди, че съвременното общество е изградено върху основи от страх, превръщайки чувството в социалнопсихологичен феномен. Страхът, според него, е вероятно единственият императив, който може да обедини членовете на едно общество.

Основна функция на страха е да ни предупреждава за опасност. Той ни подготвя, дава ни време, в което да организираме ума си и да превключим на режим на действия. В умерени количества, страхът е полезен, в по-големи, обаче, е опасен съветник, тъй като неусетно ни вкарва в патова ситуация, от която път наобратно няма.

А е трудно е да вземеш правилните решения, когато си закъснял. В 2020 година, където се ситуира и Третата световна война, войниците на първа линия грешат все по-често и бягат от бойното поле. Не бих могла, обаче да кажа, че нашите лекари са дезертьори. Да, от една страна изпитвам гняв към всички онези специалисти, които се възползваха от болничния си и в момента почиват в морските и горските си вили. Не ги разбирам, защото от тях се очаква ежедневно да гледат страха в очите. Някак естествено се разбира, че тяхна работа е да намират начин за оцеляване.

Егоистично, години наред пренебрегвахме белите престилки.

Ние имаме очаквания, защото взехме за даденост лекарската работа. Не си мръднахме пръста, за да защитим интересите им и безучастно, понякога дори и с безинтерес наблюдавахме как напускат страната ни. Да вземем за пример факта, че според официални данни, през последните десет години България е била напусната от близо 30 000 медицински сестри. Бърза справка в сайт за  работа: Заплата на мед. сестра– 900 лева, продавач-консултант в нон стоп – 1500 лева. В социалните мрежи всеки ден се появяват нови постове на млади лекари, които роптаят срещу структурата на здравеопазването ни. От данни на статистика от началото на тази година, стана ясно, че чистият доход на лекарите от спешната помощ в България е между 1200 и 1300 лева. В Германия началната заплата на асистент-лекарите в клиниките е 4402 евро бруто.

Повечето млади лекари напуснаха България, а тези, които останаха тук са на ръба на човешките възможности. Закъсняхме като общество, защото не чухме отчаяните им молби мерките срещу разпространението на коронавируса да се спазват.

Извърнахме глави по време на техните протести, не бяхме зад гърба им, сега безсрамно очакваме те да са зад нашия. Сменяхме канала на новините, когато те ни показваха кадри от лошото състояние на здравните заведения, сега очакваме адекватно болнично лечение. Настояваме за индивидуален подход, мило отношение, адекватно лечение, а не успяхме да им осигурим поне уважение. От десетилетие медицинските съсловия сигнализираха за кадрова криза. Лични лекари, хирурзи, медицински сестри, санитари, всички се изредиха през годините да протестират срещу лошите условия за труд и обидно ниските възнаграждения.

Плашещо е, че държавата не полага по-радикални действия в подкрепата на единствения стълб, който в момента ни придържа, за да не затънем в хуманитарна криза. На всяко ниво в здравната система има пробойни – броя на медицинските специалисти извън строя продължава да расте. Все повече са лекарите, заразили се по време на служебния си дълг, увеличава се бройката и на жертвите. Фрапантно е как масово в общински болници из страната, лаборанти не са уведомявани, че започват с работа с проби на заразени. Без протоколи за сигурност, без дори уведомление.

Няма как да ни спасят, ако не ги защитим.

На 20 ноември 2020 година България отбеляза смъртоносен рекорд. Със 129 починали от коронавирус души страната ни се нареди на 1 първо място по смъртност в Европа за последното денонощие. В света бяхме на второ място. Сред починалите бе и доктор Кирил Еленски от Пловдив. Докторът отказал да се лекува в болница, за да не бъде в тежест на системата. Започнал домашно лечение, а след два дни състоянието му се влошило и доктор Еленски загубил битката.

Реалността е свирепа. Няма кой да ни лекува, няма и къде, защото леглата в болничните заведения се стопиха, а най-страшното е че няма и с какво. Лекарствата започнаха да свършват.

И докато вирусът започва да води в резултата, ние влизаме с бутонките напред и се изкачваме в статистиките на черните рекорди по новозаболели.

Ние сме COVID. Причината за разпространението му. Безотговорността, заради която ежедневно хора губят живота си. Ние сме първият проблем, с който трябва да се справим, преди да решаваме здравната криза. Защото ние сме причината за тази здравна криза. Сега остава на съвестта ни да се справя с последствията.

Вашият коментар