За Владо Драгулов е писано много. Кое е легеда и кое истина, невинаги е ясно. Някои случки в неговата биография са преувеличавани, а други са омаловажавани, но съм сигурен, че има още много неща, за които не знаем достатъчно.
Едно от тях е прозвището „Влад Цепеш“ и защо са го нарекли така. Tepes е от румънското tepea – кол. Говори се, че Влад е заповядвал пленените в битка врагове да се набиват на кол, тоест – на-цепвал ги е. Това за пръв път било приложено от европеец, взаимствано от османците, макар че кой знае – може да е било стара практика за наказание. Предполагам, че това е в пряка връзка с нашата дума цепеница. Това е дебел къс дърво, отцепен, сцепен от дънера, предназначен за огнището. Явно за удобство е бил ползван и при самозащита или за „наливане на акъл“. Оттам идват изразите “да му нацепя главата” и “снощи се напих и сега ме цепи главата”.
Амa този Влад си е бил чист днешен Владо Кóла, или Владо „сóпата“!
И, като се замисля, какъв румънец им е той на румънците най-известният им румънец с това име Влад. Че то името му словѣнско. Подобно на Владимир или Владислав. А Дрáкула бил получил от името на баща му – Дрáкул, всъщност Драгул. Когато са питали чий син е, се е казвало че е Драгулов Влад, тоест – Владо Драгулов по съвременному.
Абрахам Стокър подменя „г“ с „к“, за да звучи името му като дракон и да го направи да звучи зловещо и кърваво. Още през 1895 г., в „Речник на блъгарский язик“, Найден Геров изрежда дълък списък с български кръстни имена, сред които Дрáгул и Драгуна. Знаем си и нашите Драго и Драгина. Така, че “потомците на древните римляни” да имат да взимат. Лепнали са легендата на един замък край Брашов и сега цял свят се пули и цъка на прясно измазаните му от Франсис Форд Копола стени, които обновил за своя филм.
Това е воевода.
Влад застава начело на Влахия на 25-годишна възраст през 1456 г., в много тежки за княжеството времена, когато Османската империя увеличава владенията си на Балканите.
Под ятагана са Сърбия и България, съвсем скоро е паднал и Константинопол, пряка заплаха е надвиснала и над княжество Влахия. Князът успешно се справя с агресора и дори сам атакува турците, като в 1458 г. извършва поход на територията на окупирана България. Една от целите на похода е да се освободи и рассели из земите на Влашко изповядващото православието българско християнско население.
Европа възторжено приветства победата на Дракула, като предлага мнимата си подкрепа. Влахия затруднява разрастването на Османската империя, султан Мехмед II взима решение да се справи с неудобния княз с военни средства. Но когато турският султан повежда армията си през Дунава, Влад Дракул е оставен сам пред османската армия. Никой не му се притича на помощ. Кралете на Унгария и Полша тайно се надяват да си поделят земите на Влахия, и затова са поставили неприемливи условия за своята подкрепа срещу турците.
Но султанът претърпява пълно поражение в предприетия поход във Влахия и се спасява с бягство. Завоевателят на Константинопол е посрамен. Войската му е избита в по-голямата си част – над 15 000 чалми. Влад предприема и масирана партизанска война в горите на Карпатите. За съжаление е предаден от собствените си съюзници, както и от по-малкия си брат, който жаден за власт, дори приел исляма. Дълги години, окован в тъмница и оклеветен за всички смъртни грехове, той е отново освободен от папата, за да поведе поход срещу турците, които вече били покорили Влахия. Той ги отблъсва, връща си трона и властва няколко години.
Убит е от своите – намерили се врагове сред приближените нему хора. Отрязаната му глава, потопена в делва с мед, е занесена на султана в Константинопол, който тогава са наричали по арабски маниер Константиниé, и стояла много дни на градския площад.
Така свършва яркият живот на страшилището на Османската империя Влад Драгулов – Цепеш.
През 1897 г. членуващият в окултния орден „Златна заря“ ирландски писател Ейбрахам (тоест Аврам) Стокър написва романа „Дракула“, повлиян от творчеството на колегата си Джоузеф Шеридан Ле Фаню, написал вампирската новела „Кармила“ няколко години по-рано. Така нещастният, болен от паралич писател, слага клеймото на достойния мъж – клеймо, с което цял свят го знае.
За автора
