За власите и българите

Власите, са така наречените „космати блъгари“. Думата „влас“ означава „косъм“. Наричали са ги така заради дрехите, същити от животинска кожа, с козината навън, а животни се отглеждат от пастири. Те не са вторично „славянизирани“, както смятат някои, а са вторично романизирани през периодите II-IХ и XIXII в., при което са изгубили част от присъщия им изначален трако-български език.

Политиката на рероманизация, провеждана от румънските правителства след XIX в., е продукт на невежеството на група Блъги (Блъзи, Власи), за които по-ценен е не родният им български език, а романският език на бившите окупатори на тяхната земя – римляните. Именуващите се българи са били принудени да плащат двойно по-големи данъци от романизираните. Всъщност румънския герой Тудор Владимиреску е българския юнак Тодор Владимиров предаден и убит от фанариотите, настанили се във властта след неуспешния опит на Петър Първи да навлезе в бившата Северна България.

Историята на румънците до и през Средновековието е изпълнена, според техните историци, с противоречия и неясноти, защото обратното би означавало да признаят исторически установения факт, че в Античността „румънски етнос“ не е съществувал. Защото до и след VII в. територията и населението на днешна Румъния са неразделна част от българските държави преди, но и по време на Първото и после на Второто българско царство.
Сегашните румънски земи за кратко или за по-дълго време са попадали и под печенежко, унгарско, куманско или друго господство във времето, когато българската държава временно е била унищожавана или и е била слаба.
Роднинските връзки между българските царе и влашките първенци доказват тезата за верската и кръвната близост на населението на север и на юг от Дунав. Нещо повече, влашките и молдавски владетели извеждат своята легитимност и значимост от българския царски двор, и най-вече от Асеневците.

Когато на 19 март 1711 г. Петър I обявява война на исляма, в Истанбул надмощие печели военната групировка на великия везир Балтаджи Мехмед и еничарите. Същата година, по покана на молдовския княз, руският цар Петър довежда своите 38 000 войници до река Прут, където на 11 август е обкръжен от 190 000 турци с 300 оръдия. След тази неуспешна война (позната в историческата наука като Прутската война), османците заменят българските първенци във Влашко и Молдова с фанариоти (гърци). Оттам насетне започва и насилствената дебългаризация на управляващите елити и на населението в Молдова и във Влашко. Тази тактика ще буде приложена по-късно и върху българите, западно от Свободна България.

Макар че точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е оспорвано, поради оскъдните данни, безспорен факт е, че сега съвременният румънски език принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква официално след 1861 г. със съответната целенасочена френска „акушерска“ помощ.
И все пак историците от северната ни съседка, за разлика от нашите, не си „избиха“ коренното тракийско население и не докараха от азиатските степи племена, които да формират държавно-образуващия етнос.
Румънският език и сега показва близост с българския (до 20%), а това говори за общия произход на двата езика. В Румъния е приета тезата, че етногенезисът им се е състоял основно в Банат и Олтения. Впоследствие през годините „вулгаризираният“ на местна основа латински се разпространява и на изток, основно с подкрепата на местни елити, които са под влиянието предимно на Франция и нейните интереси на Балканите.

Румънски (и романски) езикови следи се намират и на юг от р. Дунав, на изолирани места на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. Дунав – в Източна Сърбия и Северозападна България и покрай Дунава, дори и в Северна Гърция (Пинд). А това е знак за преселенията на влахите (балахите) на юг.
Това прави най-вероятна тезата, че румънският етнос се е формирал подобно на сегашната „македонска“ нация чрез икономическо, административно, културно и езиково „въздействие“ над населението от източните и централни области на днешна Румъния. Някои смятат, че българите и румънците спадат към един и същ физически тип. Като се има предвид общият тракийски субстрат, такова предположение не е лишено от логика.“

Известен и доказан от историческата наука факт е, че с българската азбука във Влашко се е пишело чак до средата на 19-и век. Известни са трудовете на Юрий Венелин за влашките грамоти, писани изцяло на „кирилица“, като по-тарите от тях са дори съвсем спокойно четими от българи.
Никак не е странно предположението на Рипли, като се има предвид, че при румънците се среща същата комбинация от хаплогрупи като при нас българите – E, I2, J2, R1a, R 1b, G2. Повече от ясно е, че въпреки бурната история на Балканите, пропагандираното в миналото изчезване на етноси и смесица на различни по произход хора по време на Ранното средновековие, е необосновано и най-вероятно е политически мотивирано.
Става ясно, че романизираните гети (даки) в днешна Румъния и българите отсам Дунав са с един и същи тракийски корени.
Говорейки за „бул“и „бол“ ни е трудно да си спомним, че българин всъщност е производна на старото „благарин“, „блъгарин“. Моля, прочетете Раковски и Трубачов, за да разберете какво значи това. И търсейки произхода на българите в дън гори тилилейски забравяме, че всички наши владетели в официалните документи и грамоти са се наричали „блъгари“ – чеда на Благия Бог!

Нашият етноним „българи“ е производен на теонима „блъгари“. И моля ви не ни пращайте в азиатските степи да търсим там произхода си. Ние винаги сме си били земеделци , хипемолги (конелюбци) и никога чергари (кочевники). Когато под натиска на агресори – перси, римляни и др., част от тракийските племена са преминавали Дунав и са стигали до Днепър, Дон и Карпатите, те са пребивавали там за столетия и са споделили своята култура и език с местните си събратя по ген. Винаги всички „движения“ на нашите прадеди са били в посока юг-север и обратно. Това са били преселения в роднинско, а след 3-4 век – българо-тракийско пространство. Затова сме оцелели.
* още една от многото теории за произхода на думата българи.

Дали са ни наричали траки, склавини, готи, хуни, авари, ние сме си същите, генетичните изследвания го доказват. Неслучайно, когато османската бойна машина неумолимо настъпва на север към Дунав, много български управници получават надежден приют и подкрепа в земите на север от Дунава, та чак до Трансилвания. По-късно нашите революционери, когато са били подгонвани от османската власт са оцелявали оттатък Дунав, и после пак са се връщали на юг. А много наши възрожденци именно в във Влашко са намирали условия да работят за каузата на Свободна България. Ако ние, като средно голям народ в Европа, не се уважаваме и не си знаем произхода, кой ще ни уважава. Нека в тази източно-западна конфронтация да знаем, че нашата сила е в нашето единение, а не в нашето географско предпочитание. Защото идеята за нациите е в основата на войните и е донесла повече злини отколкото ползи. Днес също сме свидетели на това.

Пък нека всички народи и на Изток и на Запад да жиеят в мир и благоденствие. Затова ние сме Блъгари, Благари, щото искаме всички да добруват. Ние искаме, ама надали.

  • статията е компилация от материали по темата, заимствани от интернет

За автора

Коментари (1)

  1. Много полезна статия! Благодаря за споделената информация. Бих искала да дам повече информация за хаплогрупите, базирана на много скорошни изследвания (от 2020 г.)
    По отношение на „Никак не е странно предположението на Рипли, като се има предвид, че при румънците се среща същата комбинация от хаплогрупи като при нас българите – E, I2, J2, R1a, R 1b, G2. „, както се казва в статията. Хаплогрупите се формират от Y хромозомата в ДНК-то. I са траките. J2 са част от арабите, а G са турците. Малко странно е, че се цитира E, защото това е генът от северна Африка. Според д-р Nathaniel Jeanson, Traced: Human DNA’s Big Surprise, E е разпространен в Западна и Южна Европа, но при нас изобщо го няма. R1 идва от Централна Азия в нашия регион на Европа и след това се разпространява в Западна Европа. Това би трябвало да са прабългарите. Следователно, от нашия регион възникват западняците. Категорично обаче според книгата няма E-ген в Източна Европа. Това е африканският ген и той се вижда в Западна и Южна Европа.

    Отговор

Вашият коментар