Въпросът, който е актуален сега "Кои са правилните хора, и има ли такива, които да се изправят срещу статуквото?"
Може би отговорът на този въпрос за някои е много лесен и еднозначен, но за други едва ли е така. От едната страна на монетата седят, като отговорът съответно ще бъде „да“, абсолютното и неопровержимо конституционно право на тези представители на българското общество да участват свободно в сдружения, да избират и да бъдат избирани.
На второ място се поставя така модерната в момента политическа неопетненост и разбира се голямата мотивация за реализирането на реално действащи политики, идеи, водещи до един по-добър живот на обикновените хора. Този идеализъм и може би все още непречупили се морални ценности, биха придали на изначално опорочената политика, един по-чист вид.
От другата страна на монетата на първо място поставяме именно тази възрастова младост, може би наивност и вяра в доброто. Поставям тези качества като доводи „против“, именно защото за да бъде един политик добър в това което прави, той трябва да има абсолютно реална преценка за заобикалящата го действителност и за начина по който функционира светът. За да може да осъществи идеите и концепциите си политикът трябва да умее да лавира и манипулира между корпорации, европейски директиви и общественост.
Следователно политиката освен, че е трудно достъпна за младите, които изначално са наивни идеалисти, то тя е непосилна за честните, високоморални люде.
Но ако все пак сме студенти със силно развито желание да се намесим в политическия каламбур, трябва ли да смесваме двете дейности или както смятат някой – „висшите учебни заведения не са място където да се правят предизборни агитации“.
И тук разбира се, както и във всяка друга тема, съществуват напълно противоположни мнения. В защита ще представим университетите като местата, където се оформят окончателните възгледи върху света. Това е институцията, в която се създават едни от най-здравите контакти, разискват се теми, изразяват се мнения, оформят се групи и сдружения, неправителствени организации и т.н. Тогава какво пречи студентите да участват активно в политическите партии, а защо не и в самата изпълнителна или законодателна власт?
И моментално отиваме на другия край на спектъра, където университетът е единствено учебно заведение, където предимно трябва да се набляга на усвояването на нови знания. Всякакъв вид „извънкласни“ дейности само могат да разконцентрират учащия. Множеството трудно успяват да смогнат между учението, работата и задължителните среднощни забавления.
И на последно място, обвързвайки темата с близките събития, да не се използват организации, сформирани единствено и само с цел защита и подпомагане правата на студентите, за общополитически цели.
Е, как мислите – трябва ли да участват студенти в политиката и въобще какъв е според вас идеалният депутат?e
Младежкият портал MediaCafe израява свободно позициите на младите хора и по-никакъв начин няма намерение да се свързва с политиката. Напротив, искаме да изразим своето мнението относно всичко случващо се около нас.
За автора
