„Компот Колектив“ е една естествена селекция от автори със собствен стил и визия за изкуството, но обединени от любовта към анимацията. В това изкуство имаш нужда от голям екип, но хората са пръснати, всеки работи сам за себе си, разказа Весела Данчева. Така се ражда идеята за „Компот Колектив“ – отбор, в който всички си помагат, а крайният продукт „не е твой, не е мой, той е наш“, добави тя.
С Весела си говорим във връзка с Мулти-култи картата на ресторантите с чуждестранна кухня в София и цялата култура около нея. Разоговрът продължи и за мястото на чужденците в България, мисията и идеите на Компот Колектив. Прочетете подробности в интервюто на Мирелаа Василева:
– Преди колко време възникна идеята за включването ви в „Мулти Култи” картата?
– Към мен се обърнаха Звезда Ванкова и Бистра Иванова миналата пролет – около април месец. Идеята за създаването на карта на София е изцяло тяхна, но всъщност търсеха съпричастен човек, който да може да даде форма и тяло на тази карта. По техни думи бяха се срещнали с много хора и дизайнери, но финансирането, с което разполагаха тогава, бе много ограничено.
От фондация „Работилница за граждански инициативи” са били първите средства. От самото начало обаче искаха голям тираж. Бяха си заложили като цел 20 000 тираж. Мен лично идеята ме заплени веднага не с възможността да участвам като дизайнер – видях, че чрез тази карта те свършват много по-смислена работа. Освен че е информативна за многообразието и различните кухни в София, тя прави видими всички тези националности за нас.
Аз самата не знаех, че съществуват толкова много и разнообразни ресторанти. Всъщност, хората в и зад тях също съществуват, но ние не ги познаваме. Това е самата истина. Ако тези неща ги споделяме на едно по-голямо, градско ниво съзнанието на хората ще го възприеме по-лесно. Едва тогава може да се даде оценка.
– Как тогава стана връзката с включването към по-големия проект на Столична община за участие в конкурса за културна столица 2019 г.?
– Аз съм участвала в конкурса, тъй като съм един от защитниците на София и съм запозната с цялата кандидатурата на столицата. В основата на нашата кандидатура е поставено споделянето. Надсловът е „Сподели София”. Цялата книга – апликационна форма – е резултат от много срещи с различни хора от независимия сектор – художни-ци, артисти. Проведиха се много консултации с тях.
На една такава среща споменах за „Мулти Култи”, след това и на самите „Мулти Култи” представих възможността те да кандидатстват по програма „Култура” във втората им сесия, която беше напълно насочена за проекти на темата „Сподели София”. Всъщност „Мулти Култи” по този начин си финансираха и приключиха проекта.
– Всъщност ти си връзката между тях и Столична община.
– Аз им казах. Бях на една от тези работилници. Казах им, че проектът им е за това и че могат да използват възможността. Тези проблеми се дискутираха. Този проект е една колаборация. Това, което направихме като наше вмъкване (на „Компот”), бе вмъкване на историите на всички собственици на заведенията. По този начин не се рекламира самото заведение, а се разказва за всички тези персонажи, които идват от различни места. Аз не знам дали си ги видяла тези картини?
– Да, видях ги. Носят голямо вдъхновение. Представят една различна гледна точка за това, което се случва около нас.
– Направихме ги без да познаваме собствениците. Измислихме анкета. Въз основа на дадените отговори, на снимки на собствениците и тези отговори просто интерпре-тирахме какво има харесва. Питахме ги „Какво им харесва”, „Какво им липсва”, „От къде идва името на заведението”. Но също така тези надписи, които се виждат на портре-тите, са собственоръчно написани от тях на техния език.
Собственото им име и името на заведение. За мен като видиш чисто графично един надпис на непознат, далечен език това те отнася надалеч. Това също е част от културата. Тези хора носят със себе си освен културата и езика, носят друг тип преживяване, мислене, традиции.
– Как се осъществява разпространението на картата?
– Картата се разпространява вече безплатно, а нашата идея е да направим по-видими тези портрети. Тоест това са два различни канала, по които може да се говори за многообразието в нашия град.
– Вашето включване се е получило спонтанно и може да се каже, че това Ви участие Ви е обогатило в много голяма степен. В каква степен, предвид факта че Вие сте учили в ротердамския университет Willem de Koonig?
– Ние (с Иван Богданов – б. а.) се занимаваме главно с режисура и продуциране на анимационни филми. Това, което мен най-много ме запленява, е разказването на истории чрез рисунък. Анимационният филм е точно това. Правим много уоркшопи за правенето на комикси. За това моето обогатяване е първо чрез хората от „Мулти Култи”. Те са прекрасни. Всеки един от тях е малко съкровище. Отдадеността им също. Правят всичко доброволно и от сърце. Всеки работи други неща.
Самата идея на мен ми хареса – чрез кухня и чрез споделяне на храна те събират хора заедно. Това е най-лесният начин за общуване. Ние всички общуваме чрез масата. На масата споделяме и позитивни, и тъжни събития. Но това е един много лесен и интуитивен начин да се сближат хората. Тяхната мисия е много по-дълбока. Мисията им е чужденците да станат видими. Аз се обогатих чрез тази карта, тъй като знаех за съществуването само на 3 от тези 26 ресторанти.
– На мен лично ми хареса идеята за здравословната кухня. Струва ми се, че в пред-ставянето на тази карта го има заложен момента със здравословното хранене и по-добрият режим на човек. И това не е само за чуждата култура, която си има своите традиции по приготвяне на храните, характерните си подправки и т.н.
– Мисля, че главният акцент е да се покаже многообразието. Просто на едно място да се сложат различните пекарни, сладкарници, заведения от колкото се може повече места по света. И това е едно от условията. Онлайн картата ще се допълва. Всеки може да дава предложения. Но тези предложения е нужно да са автентични. Т.е. ако предлагаме италиански ресторант, то собственикът или готвачът да е италианец, а не просто италиански ресторант с български собственици. Това е едно от условията, чрез които се филтрират заведенията. Желанието е да се представи автентичността на заведението чрез духа на кухнята, на културата.
– Кой е по-лесният начин според теб да опознаем непознатите – готвенето или сядането край масата?
– Трудно ми е да отговоря. Вкъщи мъжът ми готви повече, но мисля, че сядането на масата е по-лесният начин. В представата ми за готвене са включени по-малък брой хора, а и обичащите да готвят са по-малко. Сядането на маса можем да го правим всич-ки. Ако има кой да е сготвил, много повече хора могат да седнат около масата. (разсми-ва се).
– Какво смяташ за чужденците в България? Какви са всъщност те?
– Аз познавам няколко, не много. Знам, че тези, които дойдат и останат за мъничко, се влюбват в България и не искат да си тръгнат. За мен е много важно чрез такива проекти да се вдига съзнанието на хората, че ние сме вече една европейска държава и европейски град. Би трябвало да сме отворени вече. Ние, младите, като излизали в чужбина знаем и се радваме, когато хората са гостоприемни към нас. Просто това е един естествен процес на миграция в целия свят. В Европа особено.
– Процес на миграция и емиграция или само интеграция?
– Те вървят заедно. Това е съвместен процес. Негативното не е решение. Ние трябва да сме отворени за различното и да допуснем различното. Можем да научим много от тези хора.
– Според теб до къде сме стигнали в този процес на интеграция?
– Нямам представа. Той върви на много нива. Сега върви различно с новата и скорошна бежанска вълна. Това е проблем, с който трябва да се справим и на лично ниво – всеки един от нас. И на нивото на институциите и въобще политическото отношение.
– Т.е. смяташ, че сирийският въпрос не трябва да бъде разглеждан само от полити-ческа, икономическа, религиозна гледна точка? По-скоро ситуацията е сбор от фактори, чиято добавка е човешката драма, в която ние можем да помогнем с подкрепа и съпричастност?
– По някакъв начин – да. За мен всеки човек е нужно да ги подкрепи, но не по начина да ходи и да пропагандира „Затворете вратите”, „Какви са тези хора, които идват?”. По-скоро лично трябва да подходим, тъй като нашите лични взаимоотношения започват от самите нас. Със сигурност има социални и политически аспекти, които е нужно да се решат на по-голям мащаб. Това е нещо съвсем естевесно. Ситуацията ни хвана неподготвени, не сме очаквали, а и до сега не се е случвал такъв наплив от хора. Трябва да се реагира адекватно. Те само преминават през България, но няма да останат тук. При всички случаи съм на мнение, че трябва да им подадем ръка.
– Смяташ ли медиите са в основата на разпространението на негативно мнение по от-ношение на сирийците? Т.е. неправилно са използвали инструментите си?
– Като погледнем новините, които се отразяват всеки ден, не само у нас, но и по света, повечето са негативните новини. В такъв свят живеем. Негативните новини генерират повече енергия и внимание. То е една затворена верига, в която търсенето определя предлагането. За това казвам, че истинската различна нагласа идва индивидуално от всеки човек.
– България понякога е окачествявана като страна от Близкия изток. Толкова близки или толк-ва далечни сме всъщност като култура, традиции, разбирания спрямо Турция, Сърбия, Румъния, Индия, Китай, Перу и т.н.?
– Не мога да кажа. Ние сме Балканска страна. Част сме от Европейския съюз, имаме наши типични местни традиции. Много от тях споделяме с граничещите ни страни – със Сърбия, с Турция. Като кухня. Не мога да кажа като цяло, тъй като има различни сфери. Мисля, че някои хора се намират за европейци, други – не. Колкото сме близо, толкова сме и далечни.
– Живяла си в Ротердам. Това те е обогатило – и като творец, и като човек. Има ли някаква връзка между образованието ти, творческите ти възгледи и филма „Джули и Джулия” в изготвянето на Мулти култи картата като дизайн?
– В света се инспирират идеи по най-различен начин, но не мисля, че идеята за картата е свързана с филма. Аз не мога да намеря да намеря връзка с това, че съм живяла в Холандия, и участието ми в този проект. Неминуемо това, че съм живяла там 10 години, ме е оформило по начина, който съм днес. Това, че съм станала техен съмишленик, се дължи на мои качества. Пряка връзка има в мен.
– Те са търсили хора, които да дадат форма и тяло на картата. Дизайнери.
– Чувала съм, че са се срещали с много хора. В началото бяха с много ограничени средства. Държаха на 20 000 тираж. В тяхната идея видях много повече смисъл от следващата задача. Съгласих се да работя на много по-нисък хонорар, но в последствие се оказа, че те успяха да намерят повече пари и да дофинансират проекта. Някой им беше казал да се обадят на „Компот Колектив”, но им беше казал „Те са страшно скъпи обаче”. Звезда дойде при мен, аз казах „Супер. Да действаме”.
– От колектива на „Компот” колко души участвате?
– В направата на самата карта сме участвали няколко души. Аз държах комуни-кацията с „Мулти Култи”. В рисуването на портретите сме петима художници: Кремена Чолакова, Росица Ралева, Дмитрий Ягодин, Иван Богданов и аз.
– Как се роди идеята за създаването на „Компот Колектив”?
– „Компот Колектив” е платформа за представяне на автори с индивидуален и личен стил на рисуване. Идеята за колектива се роди след завръщането ни с Иван Богданов от Холандия. Ние не сме учили тук, но тогава не познавахме средата, хората, занимаващите се с анимация. При много от анимационните проекти имаш нужда от голям екип. Оказа се, че хората са много пръснати, сами за себе си. Няма мини об-щество, в което да се обсъждат идеите и да правят заедно неща. Необходимостта от общо място за споделяне роди нашия колектив. Имаме 10 автори. Всеки рисува това, което вижда, без да вижда чуждото. Ние развиваме по-скоро независими филмови проекти отколкото комерсиалните такива. За това смятам, че всеки един от авторите на „Компот”, ако има възможност, то би могъл да развие собствен филм с участие. Едва тогава се вижда силата на индивидуалния израз и изказ. Другите неща се комбинират. Аз не ги деля на комерсиални и авторски. За мен балансът между материалното и удовлетворението е много важен, за да вървиш напред.
За автора
