Над 1000 бъдещи медици обсъдиха ваксините срещу COVID-19

Ваксината срещу COVID-19 се превърна в обект на масова полемика. Къде е истината сред фалшивите новини? Да се ваксинираме ли? Ефективни ли са ваксините? Как се създаде такава глобална ваксина за отрицателно време? А, ако не се ваксинираме? Защо има такова противоречие сред специалистите? И още куп въпроси…

За да получат отговори на тях, Асоциацията на студентите медици – Пловдив организира онлайн среща на тема „Здравната ябълка на раздора – Ваксината срещу COVID-19”.

Инициативата за това събитие е на д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по Обществено здраве – SCOPH към АСМБ. Благодарение на локалните отговорници на Комитета по Обществено здраве – SCOPH и Комитета по Човешки права и мир – SCORP към Асоциацията на студентите медици – Пловдив и тяхната добра организация, идеята се превърна в реалност. Срещата се проведе в електронна среда на 26 януари 2021 г. и продължи три часа.

Гост-лектори на събитието бяха Ректора на МУ – Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, дм, в качеството ѝ на главен координатор на Експертния съвет по Клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и д-р Христиана Бацелова – специалист по Епидемиология на инфекциозните болести и Епидемиолог към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.

Към срещата проявиха интерес над 3 000 човека, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM събитието, а другите имаха възможност да наблюдават излъчването му на живо в Facebook страницата на Асоциацията на студентите медици – Пловдив. Имаше възможност за задаване на въпроси, като предварително се получиха над 120 различни въпроса, които варираха от строго научни до такива с личен лечебен характер. 

Ето някои от въпросите, обсъдени по време на срещата: 

“Възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя?”

Проф. д-р Мариана Мурджева: Възможно е да се направи ваксина, това е утвърдителният ми отговор по няколко причини: медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията, сега обаче с новите молекулно биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, този период на създаване на ваксината може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира генома на патогена, да се дешифрират и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтъка S1 на COVID-19 и когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък, но това, което изисква време, е именно производството им и особено необходимото време за клинични изследвания. 

“Как да избера с коя ваксина да се ваксинирам?”

Д-р Христиана Бацелова: На този етап ваксините на Pfizer и Moderna се прилагат само в болнични заведения и в РЗИ-та, при тях един недостатък е трудната организация на точна бройка налични пациенти за ваксиниране. Не смятам, че на този етап е възможно да се избира, по принцип РЗИ ни снабдяват с такъв тип ваксина, с какъвто разполагат за момента. Но когато едно лице е ваксинирано с определена ваксина, трябва и втората ваксинална доза да бъде на същия производител, това се предвижда и се разпределя от РЗИ.

“Освен РНК, какви са другите съставки на ваксините?”

Проф. д-р Мариана Мурджева: Ваксините на Pfizer и Moderna са ваксини, които съдържат информационна РНК, която кодира синтеза за прословутия S1 протеин, който е най-имуногенния белтък в COVID-19. Тъй като обаче тази РНК молекула е много нестабилна, за да свърши своята работа в организма, тоест да бъде преведена и да бъде индуцирана синтезата на белтъка от рибозомата, тя е опакована в липидно мехурче. Това мехурче и при двата производителя е като преносител, който предпазва и стабилизира информационната РНК, която навлиза само в цитоплазмата на клетката. Също и помощни вещества, холестерол, калиев хлорид, натриев хлорид, полиетилен гликол и точно към него се смята, че възникват алергичните реакции.

“Препоръчва ли се на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини?”

Д-р Христиана Бацелова: Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина. 

“Може ли ваксината да промени ДНК на човек?”

Проф. д-р Мариана Мурджева: Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, тя трябва да има нещо, което да ѝ помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен „обратна транскриптаза“, който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК, която евентуално да се инкорпорира в нашето ядро. Възможно е и да имаме в клетките си и други обратни транскриптази от вируси, които не предполагаме, че познаваме, защото микроорганизмовият свят е толкова многообразен, че не разпознаваме всички вируси, които циркулират и могат да влязат в нашето тяло. Така че, теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. ДНК би могла да промени нашия геном, ако тя носи гени с онкогенен потенциал. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини, е лишен от такива гени. Така че, вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал, е нулева.

В края на събитието благодарности към гост-лекторите от името на Асоциацията на студентите медици – Пловдив отправи д-р Мирела Русева Илиева, която изрази готовност за още такива срещи и за бъдеща съвместна работа.

Като обобщение на всичко казано и като израз на собствена позиция бяха думите на проф. Мурджева: „Надявам се, че българското общество ще прояви известна мъдрост и ще вярва на факти и на медицина, базирана на доказателства и така всеки да направи своя личен избор. Но личният избор в такива ситуации е въпрос на гражданска и обществена отговорност. Защото изборът, който всички ние поотделно ще направим за нас самите, ще рефлектира върху оцеляване на обществото ни в тази епидемична вълна.“

Вашият коментар