Футболната „Марица“ завинаги в сърцата на пловдивчани

На 5 май тази година официално ще бъде осъществено затриването на един от четирите футболни символа на град Пловдив. За тогава е насрочено общото събрение на ПФК “Марица 1921” Пловдив АД, с президент Рангел Берберов. Решението е взето отдавна и е известно вече на обществеността в града ни. Пловдивският клуб се обединява с този от град Раковски и сменя името си на “Раковски 2011".

Всичко започна през зимната пауза на първенството ни по футбол. Собственикът на тима от квартал Кършияка обяви, че отбора спира участие в шампионата, тъй като няма пари за издръжката му. Няколко седмици след това, Община Пловдив реши да помогне на клуба с известна сума, с която той да може да завърши сезона. Но това не беше достатъчно за ръководителите на отбора и в края на Януари те заявиха, че Марица ще се обедини с ФК Секирово (Раковски), който играе в "А" областна група и ще се премести в Раковски. Секирово е общински клуб, като главният спонсор е един от най-богатите хора в региона – бизнесменът Георги Самуилов. Той се занимава с петрол, моторни и индустриални масла, пропан-бутан.

Хората от Раковски са доволни от факта, че след толкова години ще имат отново отбор във В група? Да, но това не е щайга с компоти, за да я преместиш просто от едно място на друго. Това е клуб с 90 годишна история. През септември 2011 Марица ще чества 90 години от създаването си. Или поне би трябвало. Това е един клуб дал толкова много на пловдивския и въобще на българския футбол като цяло. Имена като Христо Стоичков – носител на Златната топка, национални състезатели и футболни легенди като Венко Мендизов, Динко Дерменджиев-Чико, Георти Попов-Тумбето, Георги Георгиев-Гецата, Костадин Видолов, Петър Курдов, Красимир Чомаков, Румен Христов, Александър Александров, Асен Николов, Красимир Димитров и по-младото поколение Йордан Тодоров, Марчо Дафчев, Георги Христов и Валери Домовчийски.

 
Детско-юношеската школа е всепризнат “инкубатор” не само за попълнения на представителния отбор, но и национално ниво. Не случайно наричат Марица – люпилнята за таланти.

Така се гради име, това е традицията – а тя е безценна. Да си спомним думите на първия треньор на Марица – Луко Рашков, изречени на първата тренировка, веднага след създаването на клуба:

 
"От този ден в Каршияка съществува спортен клуб "Марица" и чест е за нас, събраните тук, че ние сме първите, които ще защитаваме спортната чест на квартала и на Пловдив".
 
Е, къде остава сега жълто-синята идея? Къде остават хилядите усмивки на децата, които с трепет тичаха към игрището за своята поредна тренировка? Та нали за това футбола е най-великата игра – защото прави милиони хора по целия свят щастливи! Може ли всичко това да бъде зачеркнато? Ето, че да! Има такива хора – без чест, достойнство. Да си собственик на един клуб не означава, че си собственик на историята му. Кой ти дава право тогава да я пренаписваш или зачеркваш?
 
Възможно ли е изобщо това? Но тук в България е позволено всичко. Това е страната на неограничените НЕвъзможности, както отбелязаха в едно шоу. Тук всичко наглед невъзможно може да се сбъдне. Още повече , че с това 1911 след името се посяга и на историята на още един велик клуб – Ботев. Първият създаден такъв в България през далечната 1912 година.
 
На всички е ясно какво ще се случи след време с новосъздадения Раковски 1911. И той ще се превърне в отбор-еднодневка и след няколко години никой няма да помни какво се е случило. Примери – безброй. Но както казва народът – където текло пак ще тече!
 
 
Президентът на Марица г-н Берберов „пристана" на кмета на град Раковски – Иван Антонов и бизнесмена Георги Самуилов, така Марица ще спре да съществува. Но уважаеми господа футболни босове, ще бъдете разочаровани! Жълто-синята идея е жива и тя намери продължение. Фенове, бивши и настоящи спортни деятели и бизнесмени сформираха Инициативен комитет. Той свика Учредително събрание на 19 Април 2011, което избра Марин Ленгеров за председател на Управителния съвет на ФК Марица. На събранието присъстваха и футболисти, започнали кариерата си в този тим, в лицето на Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Владимир Фатов и Петър Курдов.
 
Участниците в това събрание решиха веднага след като новия клуб получи съдебна регистрация, да проведат преговори с настоящия собственик на ФК Марица 1921 – Рангел Берберов за получаване на лиценза на клуба за участие в Югоизточната "В" група и за ползването на базата на стадион "Марица", която е собственост на клуба от 1939 година. Избран бе Управителен и Надзорен съвет. С овации бе изпратено изказването на Петър Курдов, който заяви, че спрямо Рангел Берберов трябва да бъдат предприети по-крути мерки, за да не размотава клуба, както и за искане на съдействие от местната власт. Да се надяваме, че тези преговори ще завършат успешно и че все пак е останало нещо мъжко у г-н Берберов, за да вземе правилните решения.
 
 
Ако не друго, то поне в сърцето на всеки истински пловдивчанин ще останат живи спомените за един славен клуб. Славен, не толкова с успехите си, колкото с това , че за 90 години направи хиляди хора по-щастливи. Спомени за децата, които тренират и мечтаят да станат големи футболисти. Спомени за родителите на тези деца, които им стискат палци отстрани и бленуват мечтите на децата им да се сбъднат. Спомени за треньорите, които години наред даваха всичко от себе си, да реализират същите тези мечти.
 
Или спомени за обикновените фенове, които имаха възможността да се радват на вече големите футболисти – успели да сбъднат своето най-съкровенно желание. Но нека бъдем оптимисти – Марица ще я има и рано или късно ще се завърне там, където и е мястото. Защото онова място край реката – това толковаообикновено, но и същевременно специално място, ще продължи да сбъдва мечтите на децата ни. Така, че дерзайте…

(Публикуваме мнението на един истински фен на Марица и болката, която изпитва няколко дни преди отбора да бъде зачеркант от футболната карта на България и да се обедини с друг клуб.)

Снимките (botevplovdiv.bg) са от последния мач на Марица срещу Ботев Пловдив (01.05.2011 година) на стадион "Христо Ботев". Марица излиза на терена не със своя традиционен жълто-син екип, а с цветовете на Раковски преди обединението да е станало факт. 

Вашият коментар