Нямаше гръмки статии по националните медии, часове телевизионни предавания, анализи и хвалебствия. Някакъв отбор от Пловдив игра с някакъв отбор от Разград. Щом не е „столично“ дерби и не са потрошени трамваи и спирки, не е важно. Да, ама не. Изпълнителният директор на Лудогорец го каза след края на мача: „Новината от този мач е отношението на феновете на Ботев към тези на Лудогорец“. За съжаление положителните новини не са интересни, и ако вместо кръв и побоища има аплодисменти и взаимно разбирателство, най-много да намериш място в малко каре на осма страница.
Помните ли какво беше отношението на „червените“ фенове към Левски, когато станаха първия български отбор в Шампионската лига и достигнаха 1/4 финал за УЕФА? Подигравки, осмиване, освирквания. Ами когато ЦСКА отстрани Леверкузен или победи Ливърпул насред Анфийлд? Същото. На стадиона в Коматево обаче се случи нещо невиждано за нашите ширини.
Феновете на Ботев показаха, че в една малка България, в която ако вкараш гол в групите на Шампионската лига вече си легендарен отбор, трябва да се подкрепяме. Успехите на Лудогорец не са на Домусчиев, Петричев или Стоев, те са на цяла България – всички се радвахме с тях и „жълто-черната“ агитка показа това с аплодисментите си преди и след края на мача(който Ботев не успя да спечели) към Лудогорец и подвиквания от рода на „Браво, Владо!“ към вратаря Стоянов, станал герой за българския тим в Рим. И утре ще прави тези невероятни спасявания не за клубния, а за националния отбор на България.
Ботев и Лудогорец си направиха мечешка услуга с равенството 2:2 в Коматево. И двата отбора загубиха по 2 точки в своите битки – за местата в Евротурнирите и за шампионската титла съответно. По-важното обаче беше, че Ботев и Лудогорец направиха чудесен подарък за цяла футболна България – и за специалистите в столицата, и за неразбиращите от провинцията. Един красив, агресивен мач, с твърди единоборства, но със спортсменство и феърплей. Корнерът преди първия гол на Лудогорец май стана след засада. Разградчани от своя страна май вкараха редовен гол, който не им бе зачетен. Никой обаче не обели дума за съдийство, корупция и кражби на труда на момчетата.
Очевидно за всички е, че хубавите неща в българския клубен футбол вече се случват в т.нар. „провинция“. Пловдив, Ловеч и Разград може географски да са на изток от София, но във футболно отношение отдавна се намират в Западна Европа. Защото дори феновете на Ботев и Локомотив Пловдив, чиято вражда далеч надминава тази между Левски и ЦСКА, се обединиха в ред инициативи, като протестите срещу издевателствата на Цар Киро в Катуница.
Защо пък не именно феновете на клубните отбори да покажат, че в България първо трябва да се подкрепяме взаимно и да не търсим винаги оправдания в чуждия двор, пък когато излезем в Европа да ставаме за смях срещу отбори от Казахстан. Защото се вижда, че когато се държиш като човек, подаваш си ръка и подкрепяш близките, не се излагаш нито в Казахстан, нито в Щутгарт, нито в Айндховен, нито в Рим.
За автора
