Уважаеми фенове!
Левскари, цесекари, ботевисти, локомотивци, беройци…
След онова, което видях на финала за Купата на България ми е трудно да се събудя. Да отворя очи за реалността.
Не мога да се обърна към БФС, защото в лицето на Борислав Михайлов виждам човек, останал без грам достойнство и мотивация за работа. Защото футболната ни централа е всичко друго, но не и опора за смислени и креативни решения.
Трудно ми е да си помисля, че някой от управляващите в държавата ще измисли, инициира и реализира програма, свързана с нас, феновете. Те са зомбирани много повече от нас и от оня от БФС. До непоправимост.
А ние се нуждаем от лечение и прочистване.
Ослепели сме до безкрай. Болезнено.
И на принципа на неволята си помислих, че можем да си помогнем само ние. За да спасим играта, естетиката във футбола и онова, за което живеем- спомените и възможността да ги предаваме на децата ни.
И така – онова, което, струва ми се, е основополагащо, но ни е трудно да приемем…
ЕДНАКВИ сме.
Няма как. Живеем в една държава, дишаме същия въздух, приятелите са ни от всички цветови футболни категории, посещаваме едни училища, работни места, кръчми и курорти. Родителите ни са приятели, децата ни също. Обичаме кюфтета, боб и бира. Планина, море, секс и… футбол.
И това последното ни разделя. Защото сред нас, но НАВСЯКЪДЕ сред нас, има диваци, на които мозъка отказва да работи. И си мислим, че футболните изроди са само у съседите, че ние сме чисти и на нас ще ни се размине.
Не бе, хора! Няма начин!
Едните стрелят ракети в съперниковите агитки, други прекратяват мачове с бомби, трети палят… За къртене на седалки няма смисъл да отварям дума. Там всички са отличници.
Освен, че сме еднакви, сме и РАЗЛИЧНИ.
Футболният фен не е задължително онзи, който пее, гол е до кръста и е склонен към хулиганство. Фенове са всички, които обичат футбола, отбора си и посещават мачовете на този отбор. Мисля, че не е необходимо повече. Един пее, друг скача и пее, трети просто гледа със затаен дъх. Всички не спим от напрежение преди важен мач, но сме по свой уникален начин индивидуалности на трибуните.
На Бернабеу е тихо като в театър, Сан Сиро е вълнуващ и емоционален, Иньоню трепери под грохота на тълпата. И какво? Цар Футбол е навсякъде. Въпреки различните вкусове, традициите, характерите и лицата на участниците.
Затова, че сме еднакви и проблемите са на всички нас, затова че сме различни и се налага да живеем с уважението един към друг, Ви моля:
Пазете се! Себе си и другите! И децата!
Мислете!
Пазете Футбола, защото ще избяга! Ако вече не го е сторил…
И се борете срещу онези с празните тикви и реещ се поглед!
Статията ни е изпратена от футболния привърженик и пловдивчанин Ясен Петков.
За автора
