Не държавата, а частният бизнес прави Пловдив столица на спорта

Кои са най-модерните спортни съоръжения в страната?

Ако си говорим за футболни стадиони в момента, макар и по-малки като капацитет, това са тези в Ловеч и Разград. Стадион „Лазур“ в Бургас също е на ниво и с по-сносна посещаемост, но вече е морално поостарял, макар и доста уютен.

Що се отнася до спортните зали, тук безспорно лидер е държавно построената зала „Арена Армеец“ в София. През последните години в Бургас пък се инвестираха доста пари в плувни басейни например. Къде е Пловдив в цялата тази каша?

Стадион "Лазур" в Бургас

Стадион "Литекс" в Ловеч

Арена "Лудогорец" в Разград

Спортната база на Ботев Пловдив в Коматево е безспорен лидер в своята ниша за изминалата година и сигурно още няколко в настоящето. Споменатите по-горе Литекс Ловеч и Лудогорец Разград, както и Черноморец Бургас, развиха и инвестираха в свои школи, но техните бази отстъпват на това, което Ботев направи в крайния квартал на Пловдив. 

Не само, че това е най-добрата база за деца и юноши, за тренировки и възстановяване, тя очевидно е на достатъчно добро ниво да посреща и футболни срещи от „А“ група – огненият мач между Ботев и Лудогорец премина без никакви ексцесии, а хората са се чувствали далеч по-комфортно на базата в Коматево, от колкото на отдавна остарялото и вече забравено съоръжение до Бирената фабрика.

Футболната Академия в Пловдив

Не бива да забравяме и терена, който издържа перфектно на проливния дъжд, който се изливаше през цялото време на мача. Що се отнася до капацитета – за мащабите на „А“ група той изобщо не е недостатъчен(макар и Ботев да е специфичен случай) – всъщност според статистиката само ЦСКА и именно „канарчетата“ имат по-висока средна посещаемост на домакинските си срещи от максималния капацитет на централния терен в Коматево.

Стадионът на Локомотив също е от по-добрите в „А“ група – с модерни входове, седалки, осветление. Колкото и смешно да звучи, това си е модерно за България. Не, че ви каним, но идете и вижте стадионите на Славия, Локомотив София, пък дори и на ЦСКА, Черно Море…

Стадион "Локомотив" в Пловдив

Но акцентът не само в Пловдив, а и в цялата страна, вече ще пада върху стадион „Христо Ботев“. Ако всичко върви както досега, на 15 април 2015-а година Пловдив ще има най-съвременното спортно съоръжение в страната за близо 19 000 зрители.

Бъдещият стадион „Христо Ботев“, който бе представен тази седмица от ръководството на тима ще изпрати Пловдив в съвсем друга орбита що се отнася до спорта – при това не само във футболно отношение.

Всъщност стадионът и огромните частни инвестиции в него ще раздвижат сериозно целия бизнес в района – самото съоръжение е оборудвано с разнообразни зали, спортни центрове и друг вид помещения. Районът около бул. „Източен“ ще се оживи далеч повече отколкото досега, и това ще усетят всички само след година.

А залите?

Пловдив бе на път да има и най-хубавата зала и всъщност единствения покрит Колодрум на Балканския полуостров, но отново спорове между държава и община забавят към момента този проект. Малко хора обаче помнят и едва ли някой ще го изтъкне, когато политици режат лентата след години, че цялата инициатива и първоначална инвестиция бе частна – на колоездачния клуб „Цар Симеон“.

 

"Колодрума" в Пловдив

Община и държава решиха да протегнат ръка чак, когато основите бяха изляти и инвеститорите бяха препънати финансово, та да може да бъдат обрани политическите лаври. Вярваме, че строежът е в толкова напреднал етап, че е просто въпрос на време да бъде завършен, без значение от липсващите няколко милиона – все някоя партия ще си направи PR и ще ги сподели на вечно забравяния от столицата Пловдив.

Първите стъпки обаче отново дойдоха от бизнеса.

Съвсем доскоро Пловдив бе и уникален с липсата си на закрит плувен басейн. Дългите спорове между община, министерства, Спортно училище и какво ли още не щяха да са смешни, ако не бяха жалки и тъжни. Далеч по-бързо, без много пушилка и скандали, бе обновен и отворен за ползване от граждани басейнът до Аграрния университет. Басейн „Младост“ до Спортното все пак бе обновен и отвори врати, но мъките, които учениците там трябваше да преживят бяха твърде дълги.

За да илюстрираме по-добре разликата между това как частниците (или концесионерите) и  държава/община се грижи за съоръженията, ще ви назовем само още един обект: „Стадион Пловдив“. Самият той, както и цялата база около него, се поддържа съвсем скромно, като нормален вид имат единствено тенис-кортовете, поддържани от – изненада – частните клубове. А да коментираме дали парите, които се инвестират и вкарват в реконструкция и поддръжка на тези терени (а и на всеки спортен обект в общината) е излишно.

Стадион "Пловдив"

Наливат се пари в нещо, което живот и здраве трябва да издържи до следващия мандат.

Решението за спортните обекти – освен ако не са в столицата – очевидно е да бъде позволено на повече частни инвеститори, каквито очевидно има, които да създадат, реконструират или обновят тези места, и заедно с поддържащата инфраструктура около тях да се самоиздържат.

Едва ли инвеститорите в стадион „Христо Ботев“, базата в Коматево или басейна в Аграрния университет си дава парите просто за благото на спорните хора в града – не, той очаква да печели пари, с които да може да има един устойчив модел, който да изглежда добре много повече от 4 години.

Благодарение на свободата частни инвеститори да развият спортната инфраструктура в Пловдив, градът ни малко по малко ще се превърне в столица на спорта. А дали не е това решението и за културната инфраструктура в града?

В момента имаме куп пустеещи места, готови да бъдат реставрирани и върнати в културния живот на града. Естествено тези концесии или наеми, също като спортните, трябва да бъдат обвързани с правила относно вида и предназначението на обекта.

Културата, също като спорта, не е обречена, и тя може да бъде печеливш продукт, стига да не се прави самоцелно и за печелене на електорат. А когато всичко това бъде обвързано с една постоянна печалба, това значи и устойчивост, означава, че няма да бъде изоставено след 4 години.

Вашият коментар