Парк де пренс след 18 години. Тъжно!

В опита си да се разграничим (mediacafe.bg) от голямата ни болка по миналото и по-специално за онова Златно лято през '94 се опитахме да не надникваме в тази дълбока рана поне днес. Жалкото е, че всички ровят ли ровят е нея и то за какво, за едната меланхоличност. Чета днес в почти всеки сайт (спортен или новинарски) как се почита 18-та годишнина от онази паметна за националите ни вечер в Париж.
Какво да си помислят младите футболни фенове в България, когато всяка година виждат отбелязването на един, единствен повод за радост от футболната ни история? Това ли е футболът ни?
Къде в съзнанието на запалянкото остават знаменитите победи от 1961 и 1965 над Франция и Белгия? На неутрален терен в решителни мачове!!! Та през въпросната 1961-а на 16 декември в Милано българите попарват надеждите за класиране на същата тази Франция, като я побеждават с 1:0. Петлите само 3 години по-рано, на Мондиал '58, печелят симпатиите на публиката с брилянтната си игра и заслуженото трето място…
Празнуваме тоя прословут 17 Ноември, все едно, че последвалите страхотни победи над Аржентина, Мексико и два пъти над Германия са нищо…
Тъжно но факт! 

Вашият коментар