Поставено е началото на най-престижния тенис турнир Уимбълдън

На 9 юли 1877 година Ол Ингланд Лоун Тенис енд Крокет Клъб (All England Croquet and Lawn Tennis Club) започва първия си турнир по тенис на трева в Уимбълдън. 21 аматьори се състезават в турнира за мъже сингъл – единственото събитие в първия Уимбълдън. Победителят занесъл вкъщи трофей равняващ се на 25 гвинеи (сумата от £ 1.05 или 21 шилинга, сега използвана главно за определяне на професионални такси и цени по търгове).

Тенисът има своите корени още през 13 век във френската хандбал игра, наричана jeu de paume (игра на дланта) от която в последствие се е развила играта с ракета и топка, наричана „истински“ или „кралски“ тенис (real or royal). Реалният тенис прераства в тревен тенис, който се играе на открито и се радва на голяма популярност в края на 19 век.

През 1868 година All England Club е основана на четири декара ливада извън пределите на Лондон. Клубът първоначално е бил създаден да промотира крокета, друг вид тревен спорт, но нарастването на популярността на тениса довежда до включването на тенис тревни площи в своите съоръжения.  През 1877 година клубът публикува съобщение на страниците на седмичното спортно списание, гласящо: The All England Croquet and Lawn Tennis Club, Wimbledon предлага да задържи тревните тенис срещи отворени за всички любители в понеделник, 9 юли и през следващите дни. Входна такса един паунд, един шилинг.

The All English клуб закупил 25-гвинейния трофей и изготвил формални правила за тениса. Това налага формирането на правоъгълното игрище (корт), дълго 78 фута (23,77 метра) и широко 27 фута (8,23 метра). Пригоден за реалния тенис, точкуването се основава на часовниковия циферблат т.е 15, 30, 40, игра. Установяват, че първият който спечели 6 гейма, печели сета, а сервиращия има право на една грешка. Тези решения, в голяма степен дело на члена на клуба д-р Хенри Джоунс, остават част и от съвременния тенис.

22 мъже се регистрират за турнира, но само 21 от тях се появяват на 9 юли за първия си ден от турнира. Оцелелите 11 са сведени до шестима през следващия ден и след това до трима. Полуфиналът се провежда на 12 юли, но след това турнирът напуска безплатната спортна сцена, за да направи място на крокет мача Етон срещу Хароу, игран петък и събота. Финалът е насрочен за понеделник, 16 юли, но, това което ще се превърне в твърде често срещано явление в бъдещия турнир Уимбълдън, мачът е отложен поради дъжд.

Той е пренасрочен за 19 юли и в този ден около 200 зрители дават по шилинг, за да наблюдават Уилям Маршал, тенесист от Кеймбридж, срещу Спенсър Гор, ракетен играч от Олд Харовиян. Финалът продължава само 48 минути, като 27-годишния Гор доминира със силната си игра с волета, като побеждава Маршал с 6-1, 6-2, 6-4. На следващия Уимбълдън обаче, Гор губи титлата си като става жертва на иновативния удар разработен от Франк Хадоу – лобът (прехвърлящ удар).

През 1884 година се въвежда сингъл за жени на Уимбълдън и Мод Уотсън печели първия шампионат. До началото на 1900 Уимбълдън е преминал от общо-английски в общо-световен статус и през 1922 All England Lawn Tennis and Croquet Club, се премества в голям стадион на Чърч роуд.

През 50-те години много тенис звезди започват да се занимават с това професионално, докато Уимбълдън се бори да остане аматьорски турнир. В крайна сметка Уимбълдън приветства професионалистите и бързо възвръща статута си на най-престижен турнир в световния тенис.

снимки: wikipedia, penningtonandbailes, sueddeutsche

Вашият коментар