Мой приятел често спори с баща си дали примиренческото поведение на българина е резултат от петстотинте години турска инвазия или е вроден дефект. Нямам особено мнение по този въпрос, но съм съгласен, че една характерна народна черта е напълно изкривена у нас – свободомислието.
На първо място думата СВОБОДОМИСЛИЕ означава буквално свободата да мислиш, възможността да го правиш независимо и смелостта да използваш тази възможност. Свободомислието е в широтата на възгледите на всеки индивид от обществото, неговата либералност и липса на предразсъдъци.
* * *
Преди няколко дни едни „знатни персони“, работещи за негово величество държавният ФИСК, ме виждат как сладко си пия кафето пред сградата, която се явява тяхно работно място, сядат при мен и се заговаряме за… естествено за Ботев Пловдив – тяхното любимо дружество. Казвам „тяхното”, защото мъката, която прочетох в очите им не беше за клуба- столетник, осмислил една огромна част от съзнателния ми живот, а за онова мъгляво акционерно дружество, създадено в края на 90-те години и мистериозно провъзгласило се за наследник на велик пловдивски футболен отбор.
Защо, Яска, изгонихте Салерно? Защо не разрешихте на едни честни хора със сериозни намерения и големи финансови възможности да стъпят в Пловдив? Защо толкова омраза и ненавист е насочена към Г-н Христолов? Та той дължи на държавата много по- малко, отколкото ЦСКА дължи на БОТЕВ. Честният бизнесмен е наистина честен и е на плюс!!!
„А двата милиона задължения?”- питам аз вече по-нисък и от прясно окосена тревичка.
Няма такива милиони, Яскааааа, всичко е един фалшив ревизионен акт, който НИЕ написахме и е въпрос на време да падне при обжалването в съда… Върнете ни МиткУ! Това последното не беше казано на глас, но някак си успях да го прочета изкристализирало някъде по челото на събеседниците ми… или поне ни върнете Салерно! Искаме си отбора, АД-то, страданието и безкрайните унижения!… и обичаме свинско, било то и италианско.
„Институционализиран” е понятие, което американският писател Стивън Кинг използва в своя роман „Изкуплението Шоушенк” когато описва продължителното влияние на затвора върху обитателите му. Не знам на колко от жълто- черни фенове съзнанието им е промито до степен на зависимост от долнопробното и невзрачно близко минало, но съм наясно, че такива има. Да ги наречем „Христоловизирани”, ако трябва да останем в тона на затворническите романи. Фенове, които за жалост отдавна са забравили защо са избрали БОТЕВ Пловдив за свой любим отбор. И даже малко ги е яд, че идва краят на дребното им фенско живуркане.
* * *
Уважаеми, БОТЕВИСТИ! Ботев Пловдив изчезна от футболната карта на България преди повече от десет години. Красотата, Вярата и Борбата бяха дълбоко замразени в обърканите мисли на онези поколения канари, които имаха шанс да откраднат и запазят частица от магията на автентичния футбол, а легендарният жълто-черен клуб изпадна в дълбока кома. И все още е в това критично състояние, криещо тонове неизвестност.
Новината е, че днес имаме възможността да проектираме бъдещето на нашия Ботев, този от 1912-а. Можем да го направим и имаме свободата да мислим…
За автора
