Последните абсурди свързани с еднодневния престой на Георги Иванов – Гонзо, като треньор на пловдивското „Локо“ ни накараха отново да се замислим за положението на родния спорт. Гафът на изминалата седмица придоби такава популярност, че влезна във всички водещи емисии в Европа, включително Евроспорт. Възпитаникът на "черно-бялата школа" остана разочарован от отношението на новия президент Веселин Марешки към работата в клуба и без излишни движения бившия таран финтира всички край "Лаута", затваряйки зад себе си елегантно вратата на аптекарския бос.
Примката в спортно-техническия щаб на пловдивския отбор се затяга, след като феновете скочиха на бишвия футболен съдия номер едно в България Атанас Узунов, като го обвиниха в присвояване на средства, кражби и манипулация в родния им клуб. "Черно-белите "привърженици пренесоха и войната на улицата, като вчерта на 16-ти срещу 17-ти в Пловдив се видяха няколко плаката срещу Узунов и компания!
Разочарованията от Олимпиадата, като че ли бързо бяха забравени и превърнати в надежди, че на следващата ще се представим по-добре. Но за съжаление родният спорт е раздиран от множество скандали, борба за власт и пари, което отблъсква младите от него, а това го обрича на пълно унищожение.
Спортът в световен мащаб се е превърнал в огромна и адски печеливша индустрия, оставяща на заден план играта, като игра. Но докато световните федерации, спортни мениджъри, треньори и собственици на клубове, работят за развитието на спортовете, за тяхното популяризиране сред децата и младежите, за намирането на най-талантливите и превръщането им във велики спортисти, в България нещата са различни.
Тук, базите са в окаяно състояние, а вътрешните първенства и турнири са театрално режисирани, в служба на букмейкъри и т.нар. „черно тото“. Спортистите често не получават заплатите си в продължение на месеци, тренират в лоши условия, което е риск за тяхното здраве. Медикаментите за лечението им са остарели, в сравнение със световните методи за грижа за здравето на спортистите, а да не говорим, че съществува практиката да се употребяват и забранени субстанции. Всичко това ги прави неконкурентноспособни, а липсата на отличия още повече депопуляризира съответните спортове. Медиите също не помагат особено за рекламирането им, тъй като не отразяват български участия на турнири и дори успехи, в спортове различни от футбол, волейбол и напоследък – тенис.
Българските спортни федерации не престават да провокират обществото с непрекъснати скандали, продиктувани от алчност и борба за власт, които нямат нищо общо с желанието за развитие и благополучие на съответния спорт. А самите спортисти, често се оказват разпънати между изискванията на федерацията, треньорския щаб, собствениците на клубовете и техните лични амбиции. Мнозина от тях дори се отказаха от българския национален екип, в стремежа си да се възползват максимално от малкото години на активен спорт, които имат.
Един от най-популярните спортове, какъвто е футболът, в България се е превърнал в долнопробен цирк, представящ на зрителите интерпретации на „Полегнала е Тодорка“, „Боен клуб“ и „Лъжливото овчарче“, изпълнени зле и неугледно, като дори не успяват да прикрият тракащата зад тях пералня за пари. Вместо да възпитава в дисциплина, усърдие и честна игра, родният футбол поставя под съмнение позитивите на спортната личност и я представя като поотслабнал Бай Ганьо, с фешън прическа, пиещ марково уиски под звуците на ориенталски ритми, използващ абсолютно всякакви позволени и непозволени методи в борбата със съперника.
Отборните спортове се трансформират в индивидуални, като на преден план се изкарват личности, отличаващи се с талант, упоритост и дисциплина (качества, които би трябвало да притежава всеки спортист), като се създава усещането, че отборът не би могъл да съществува при отсъствието на хиперболизираната личност.
Подобен беше случаят с националния отбор по волейбол и Матей Казийски, който отказа да се състезава за родината си, и то преди Олимпиада, ако не бъде върнат на треньорския пост Радостин Стойчев. Нито Казийски или общественото мнение, нито дори самият Бойко Борисов не успяха да пречупят федерацията и да върнат Радостин Стойчев на треньорския пост, а представянето на българските волейболисти на олимпийските игри доказа, че това преди всичко е колективен спорт и че всички хора са заменяеми. Кой е бил прав и кой крив в този спор, това едва ли някога ще разберем, но е факт, че той предизвика отдръпването на публиката, което си пролича в полупълните трибуни още на следващия мач.
Да не говорим за решението на Федерацията по спортна стрелба да изключи клуба в който членува многократно титулуваната Мария Гроздева, и то точно преди Олимпийските игри. А председателката на Федерацията по гребане беше отстранена през април, поради неотчитане на 400 хиляди лева за европейското първенство по гребане от миналата година… Скандал след скандал карат талантливи спортисти и треньори да напускат работата си и отблъскват бъдещите попълнения.
Пари, пари и пак пари… власт, сила и надмощие… корупция, лъжи и допинг… Всичко друго, но не и спорт!
За автора
