Приказката е за друго: за усета във футбола – движенията, заставането и погледа върху играта. Александров показа всичко това. Повече от точен пас – преценена траектория и скорост на топката, ефективно отиграване. Гол с великолепен фалцов удар и после забележително точна засечка с глава. Стига! На официален мач, особено на собствен терен, две такива прояви решават двубоя. Макар и за 2:0 да казват, че е най-несигурната преднина във футбола…
Друга легенда на „канарчетата” – Петър Зехтински (Зико), заявява, че футболистът и се ражда, и се изгражда. Думите на Зехтински са верни и съответстват на мисълта за таланта и труда. Предстои да го попитаме как самият той е доразвивал футболния си талант и се превръща в един от блестящите плеймейкъри на българския футбол. Тук няма как и да не напомним, че ако читателят разгърне спортни издания от 80-ге години, ще види доста често хвалебствията на журналистите, отразяващи мачове на Ботев. Особено срещите в Пловдив. В тези текстове се откриват все анализи за ефектното и ефективно присъствие на Зехтински на терена, за чувстващата се негова липса, ако е контузен, за открояването му в играта. Капитанът на отбора – Зехтински…
Чувстваемост на присъствието и забележителност в действията. Това видяхме и при появата на Сашо Александров. Е, той свали калеврите само преди няколко месеца и е трудно да бъде наречен ветеран. Без да влизаме в прогнози и да предизвикваме дискусия, може да се заяви едно – Сашо Александров и сега е способен да излезе, макар и поне за едно полувреме, в официален мач на Ботев. Понякога даже не са необходими и 45 минути. Стига веднъж да я подадеш и веднъж да я вкараш. А може и едното от двете по два пъти. Само преди дни на двубоя между Ботев и Локомотив (Сф) бразилският виртуоз Вандер Виейра спечели фаул и я подаде. А Неделев я вкара два пъти. И мачът завърши с успех за „канарчетата”. Май едно от най-важните неща във футбола се оказва да прецениш кога и как. В срещата между Ботев и ВВС и при двата си гола Сашо Александров го показа. И празникът стана още по-футболен!