Националната астрономическа обсерватория "Рожен" отново е пред закриване. Това е горчивата истина, но и изключително неприятният факт, за който алармира директорът на Института по астрономия към БАН Таню Бонев. За трета поредна година бюджетът, отпуснат от държавата на най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа стига само за десет месеца, посочи той.
По думите на Таню Бонев на този етап се изплащат заплатите на учените от обсерваторията, но липсват средства за поддържане на съоръженията и инфраструктурата. Годишният бюджет на Националната обсерватория би трябвало да бъде 960 хиляди лева – колкото отсечка от около 100 метра на нова магистрала, споделят с нескрита болка и възмущение учените.
През последните две години, хората занимаващи се с наука успяваха да спасят обсерваторията с пари от съпътстващи проекти. Сега обаче такива средства няма, и ако държавата не намери механизми да финансира обсерваторията с 250 хиляди лева до края на годината, астрономическият комплекс ще бъде затворен, посочи Бонев. С противното си, нехайно отношение, не знам колко правителства вече, обричат на забрава не само самата обсерватория, а и бих си позволил да кажа, научния потенциал на територията, наречена България.
И докато се изпъват магистралки, по които българинът ще се превръща във все по-нарастващоотсъствие, (направете си справка за цената на безина и такава за „повишението” на заплатите), докато хорицата, населяващи парламента треперят пред размахания пръст на скапаните евродепутатчета, и гледат тутакси да спретнат европейски условия за кокошките ни, които снасят златни (пак заради себестойността им!) яйца, докато хуманното отношение е цел и се се прилага към всякаква четиринога твар, а „негово величество човекът” е просто материал за плащане на данъци (респективно на тлъстите депутатски заплати), докато си плащаме здравни осигуровки и като идем на лекар си плащаме отново?!?…..(списъкът на извращенията е безкраен!), то дотогава България ще бъде само една зимна чакалня за безпътни несретници, в която както е казал поетът „кюмбето изпраните ни сънища суши”.