Защо ще бъда на протеста за „Колежа“

Трудно ми е да пиша за „Ботев“, защото горчилката в душата ми е огромна. И тя не е натрупана от незадоволителни спортни резултати или пикантни клубни неуредици. Те, макар и важни сами по себе си, са от характер, съпътстващ битието на всеки един прохождащ професионален футболен клуб по света, камо ли пък на българските, които са именно такива – прохождащи професионално, нищо че зад гърба си имат десетилетна, а някои вече и вековна история.

И докато всички грешки на растежа, кои плод на незнание, кои злонамерени, могат все някак да бъдат преглътнати, то дългогодишната драма със стадион „Христо Ботев“ е нещо неприемливо за всеки един истински ботевист.

И като казвам драма, това съвсем не е случайно. Ситуацията е наистина драматична, защото цяло едно поколение пловдивчани порасна без да е стъпвало на „Колежа“. А всички знаем, че спомените, приятелствата, мъката и радостта се случват именно там, където е домът ни.

Безсмислено е вече да се прави дисекция на това кой за какво е виновен. Ако съдим по думите на бивши собственици и президенти на клуба, както и на местната власт, архитекти, проектанти, изпълнители и прочее по веригата (съ)участници в тези процеси през годините, то виновни няма, а ако все пак има, то това не са те, а феновете, както стана ясно тези дни.

А кои са феновете и за какво са виновни? Тези ли, по-горещите, които никой не попита кои места искат да заемат на новия стадион и сега си измиват ръцете с тях, все едно съоръжението ще трябва да се строи наново?

Или пък онези, по-умерените, които на практика пълнят стадионите. Същите, които идват със семействата и децата си, за да подкрепят любимците си в жълто-черно, предавайки им любовта към „Ботев“. Те ли са виновните?  

А може би онези, които не искат след близо 10 години чакане да получат незавършен стадион с частична козирка от найлон и настояват той да се построи така, както е по проект?

Да не би да са пък тези, които се чудят колко старта и рестарта, съпроводени с гръмки обещания и гарантирани десетки милиони за целта, в крайна сметка все се оказват недостатъчни?

Вероятно някой ден всичко случило се и по-скоро не случило се през тези години с построяването на новия стадион ще стане ясно на широката общественост, но и това в този момент не е важно.

Днес е важно всеки един ботевист да си даде сметка, че присъствието му на предстоящия протест е задължително, защото само общественият натиск може да накара онези, раздаващите обещания и гарантиращи години наред, че всичко ще стане „ей сега“, да разберат, че повече не може да се търпи!

Този протест не е за пари! Той няма финансови искания! Той няма политически цели!

Това е протест на поколения пловдивчани, които повече няма да позволят някой да се подиграва с тях и с бъдещето на любимия им клуб!

В събота елате на „Колежа“!

Снимки: Боян Ботев

За автора

Вашият коментар