„Майката е камък, който плаче“

Малкият свят и големият свят в равновесие. И запетайката помежду им, която нито ги разделя, нито ги събира. И наистина – заглавието се сбъдва, ние усещаме преминаването от малкия в големия свят и обратно. Може би самите ние сме запетаята. Светът в нас и този навън сменят местата си. Осъзнаваме ли как нашият микротопос влияе … Продължение „Майката е камък, който плаче“