„Майката е камък, който плаче“

Малкият свят и големият свят в равновесие. И запетайката помежду им, която нито ги разделя, нито ги събира. И наистина – заглавието се сбъдва, ние усещаме преминаването от малкия в големия свят и обратно. Може би самите ние сме запетаята. Светът в нас и този навън сменят местата си. Осъзнаваме ли как нашият микротопос влияе на целия свят извън нас? И какво ни струва това осъзнаване?

Надежда Радулова представи поетичната си книга „Малкият свят, големият свят“ в поетичния следобед на 3 октомври на фестивала „Пловдив чете“. Този ден беше посветен на лириката, а сборният пункт на поетите беше „FLUCA – Австрийски културен павилион“, където големият свят на поезията срещна пловдивската улица.

Личният и колективният свят са само една от интерпретациите за тези светове. Всъщност книгата съдържа две части – „Биографии“ и „Преображения“. В първата детето и лирическият Аз растат ръка за ръка, а във втората вече пораснали откриваме жени от старогръцката митология, претърпели някаква метаморфоза. Така актуалното се противопоставя на миналото, както и световете на детето и майката. Образите на майката и бабата са митологизирани, те застават равностойно до Йо и Арахна. На корицата на стихосбирката виждаме фрагмент от скулптурата „Ниоба и малката и дъщеря“. А дали това не е детето на лирическия Аз? Художественото оформление на корицата е дело на Свобода Цекова, която притежава способността да вижда малкия свят в широтата на големия.

Метаморфозата, която лирическата героиня претърпява, е продължение на предишната книга на Надежда Радулова. Там водеща бе травмата от непоявяването на детето, сега то е тук от плът и кръв. То казва първата си дума. И не, това не е „мама“, а „айдааа“ – хайде. То дава тласъка на цялата стихосбирка. Появата на детето отъждествява майката с Атлас – тя носи нечий свят на раменете си, слива малкия и големия свят.

Зад всеки добър писател стоят купчини с книги. Така е и с Надежда Радулова. Тя вярва в думите на Хорхе Луис Борхес, че човек може да напише само това, което той чувства и вижда, а може да прочете всичко това, което не е самият и той и което не може сам да сътвори. В творчеството на Надежда Радулова винаги е стоял един „хор от гласове“ по думите на нейната редакторка и това са препратките, които тя използва за да среща своите читатели с авторите, които самата тя чете. Фракталността на малкия и големия свят отново е налице в намирането на поезия в поезията.

Рефренът на поетичното представяне и чувството, което стихосбирката оставя след себе си, е и завършекът и: „Майката е камък, който плаче“.

Модератор на срещата беше редакторът на стихосбирката – Биляна Курташева, а сред хората, които споделиха впечатленията си за стихосбирката, бяха Георги Господинов, Валентин Дишев и други български съвременни поети. Биляна Курташева и Надежда Радулова сливаха гласовете си в четенето на стиховете от книгата.

Вашият коментар