Ще бъде лъжа, ако кажа, че масовката от младото поколение се интересува от вътрешно- и външно- политическите проблеми на страната. Истината обаче е, че сегашната ситуация предразполага фокуса на вниманието на всички, независимо било то млади или възрастни, върху злободневните ни проблеми, които в днешно време са множеството кризи, набъбнали в държавата през последните две години. Аз съм Савина Стоянова, на 17 години, и ще представя ситуацията през моите очи.
На първо място, като ученичка във видимо елитна гимназия, винаги съм се стараела да бъда най-добрата във всичко, което правя. Каква е целта ми? Същата като на повечето ми връстници – красив бележник, бляскав университет в чужбина и успешна реализация. Което води до въпроса защо бягаме от България? По официални данни на НСИ населението на държавата се е стопило с приблизително половин милион души от 2011 година насам. За това е виновна догмата, която ще нарека „красив бележник, красиво бъдеще“, наложена през годините. Първият досег на младото поколение с политиката е именно образователната ни система. Ниското заплащане на преподавателите, липсата на кадри, некадърно изработената учебна програма и липсата на подходяща инфраструктура са само част от проблемите в тази област. Извод -накарайте ме да продължа да съм част от българската образователна система, при положение, че мога да получа нещо много по-добро на друго място.
Нека минем на следващата област, с която ще се сблъска младото поколение – здравеопазването. Проблемите са почти сходни – ниско заплащане и липса на инфраструктура. Небезизвестни са и проблемите със Здравната каса, като основен провал на 47-мото Народно събрание в тази сфера са медикаментите за деца със сериозни заболявания, които досега се осигуряваха от държавата, но поради пропуск в закона, в момента не могат да се предоставят безплатно. Меко казано абсурдно, а още по-абсурдно е, че продължаваме да събираме пластмасови капачки, за да осигурим нещо толкова базово, като детски кувьози. Накарайте ме да отгледам децата си в България.
Държавата ни има огромен потенциал за развитие на земеделия – многообразието на различни почви, обширната Дунавска равнина, Предбалканските и задбалканските котловини, Тракийска низина, нивите на Добруджа са само част от местата, където земеделието бива поминък на хиляди души от поколения назад. Поради некадърно водената политика и недостатъчното субсидиране и корупцията в областта, множество аграрни сектори загиват безславно и се налага огромен внос на пъти по-некачествена продукция, а обезлюдяването на някои райони води до негодност на стотици декари обработваема земя. Накарайте хората да продължат да поддържат вековни традиции, които се обезценяват с всяка следваща година.
Савина Стоянова на 17-години от Математическата гимназия в Пловдив
Изключително вакантна тема в момента е енергетиката и обезпечеността на България с тъй ценното синьо гориво. Дали ни очаква студена и сурова зима отново е въпрос, който може да се отведе до уважаемите политици. Всъщност истината е, че диверсификацията на газовите доставки ще задоволи битовите нужди и никой няма да бъде оставен без топла вода и парно. Същинският проблем е промишлеността, която функционира изцяло с природен газ. Колко ли бизнеса ще фалират, поради неспособността на бившето правителство да се справи с този належащ въпрос, който всъщност е върхът на айсберга на проблемите на българската енергетика. Факт е, че въпреки наличието на Атомна електроцентрала, България далеч не е енергийно независима държава. ТЕЦ „Марица Изток-1“ и „Марица Изток-3“ не са българско притежание и електроенергията се продава на рекордни цени за Европейския съюз, а казусът за реакторите, осигурени за АЕЦ „Белене“, остава неразрешен от над 30 години. В този дух на мисли, трябва да се отбележи и инфлацията в България, която по официални данни на НСИ е 16,9% по-висока, спрямо юли месец миналата година. И не можем да виним изцяло привнесената от международните пазари инфлация, която, за пример, в нашата северна съседка Румъния е 15,1% за същия период. Правейки елементарен експеримент, можем да установим рекордни суми, купувайки най-базови стоки. Мерките, които взе бившето правителство, харчейки милиарди в периода на няколко седмици, не само намалиха глобално бюджета, но и бяха сметнати за проинфлационни от множество експерти.
Това са само най-основни примери за повреди в политическата ни система, с които всеки по-информиран гражданин е наясно. Факт е обаче, че това се дължи на некомпетентността на управляващите последните 30 години България. Качествени и подготвени кадри има, но за съжаление това няма влияние над общата картинка, която с прости думи може да бъде наречена ужасяваща. Несигурност – това е думата, която най-точно може да определи мислите на младото поколение за настоящето и бъдещето. В мисленето на българина от поколения се е загнездил инстинкт, който казва да внимаваш за опасност и измама на всеки ъгъл. Доверието ни трудно може да бъде върнато, а популистките изказвания на всички наши минали и сегашни управляващи превръщат дори неизменни истини в изтъркани клишета. Всяко поколение прехвърля топката на следващото, а този позорен цикъл никога не приключва.
Изреждайки всичко това, всъщност нямам точна формула за разрешаване на тези проблеми и не знам последиците, които аз и моите връстници ще трябва да понасяме заради чужди грешки. Единственото, което знам, е, че последната ни надежда е да обучим младежта си. Дарявайки ценностна система и образование на младите, може би ще отгледаме компетентно и морално поколение, което може да строши догмата на позорния кръг. Това обаче може да се случи единствено, след като спрем да мислим само за оцеляването си. За това какво можем да си позволим да сложим на масата си, за това колко дългове, които не можем да изплатим, имаме и какво трябва да осигурим на децата си, а не можем. За добро или лошо, българинът е единак, а ще можем да съградим държавата си само, когато отново започнем да се възприемаме като нация с общи цели, традиции и богата история. Дотогава обаче има още твърде много време, а към уважаемите господа и госпожи управляващи – накарайте ме да остана у дома, в България.
Автор: Савина Стоянова
За автора
Нашите управляващи трябва да се засрамят от истината казана от едно момиче на 17 години. Една обоснована и зряла позиция насочена срещу некадърните ни политици. Щях да кажа да се засрамят, даже да си подадат оставките, но затова се иска съзнание, интелект и любов към. народ и Родина, които обаче им липсват…защото ако ги имаха, нямаше да са в политиката.
Жалко за нашите, както и за техните деца, които нямат бъдеще в тази съсипана и корумпирана държава.