Да помагаме на останалите е може би най-висшето, което можем да направим, докато сме живи. Всички съдържаме този порив по начало, но едва малцина го следваме. За щастие, в Пловдив има такива хора и те са доброволците от сдружение „Аварийно Спасяване Пловдив“.
Сдружението е сформирано през 2020 година от някои от бившите членове на Доброволно формирование „Пловдив 112“. Доброволците се занимават с полева медицина, като осигуряват напълно безвъзмездно пожарна безопасност и първа долекарска помощ по време на различни екстремни ситуации, природни бедствия, обществени инициативи, фестивали, преходи. Занимават се и с обучения за отдаване на първа долекарска помощ. Създават и софийска секция с 11 члена, която се ръководи от Иван Христев и Лазар Радков.
Спокойно можем да ги наречем „героите на новото време“, които не искат нищо в замяна, но дават времето, уменията и понякога здравето си в полза на другите.
Екипът
Председател на сдружението е Георги Влайков. Екипът се състои от 29 души, сред които и 5 жени. Те покриват трите основни области: пожарогасене, спасителна дейност и долекарска помощ, или по-точно – височинни спасители, лекари, offroad специалисти, планински спасител, водолази. Четири от дамите се занимават с долекарска помощ, една с въжено спасяване.
Сдружението е част от Национална Асоциация на Доброволците в Република България. Партнира си с Планинско спасяване – Пазарджик, СБС – Съюз на Българските Спасители, Академия Първа Помощ, Offroad клуб Пловдив и други.
Всеки доброволец първоначално изкарва основен курс в Центъра за професионално обучение в Националната Асоциация на Доброволците. Там надграждат уменията си и с допълнителни специализирани модули – работа с дихателни апарати, работа при пътнотранспортни произшествия, при земетресения, наводнения и други.
„Това, което ни обединява е, че искаме да обучаваме максимално много хора как да реагират адекватно в извънредни ситуации. Когато започнеш да повишаваш нивото им на познание, намаляваш нивото им на стрес, защото почват да се чувстват по-подготвени и спокойни. Пак правим спасителни акции, пак ходим на фестивали и осигуряваме помощ, но имаме и много добри обучители. Те много увлекателно обучават широк кръг от хора, които често при следващо обучение водят и други свои познати.
Правим всичко това, защото сме успели да съберем екип, който с години е трупал опит в различни области и в един момент започваме да изпитваме нужда да придаваме този опит. А напоследък все повече хора проявяват интерес, особено заради стреса покрай пандемията. В момента доброволчеството избуя в пъти повече от преди“, обяснява Георги Влайков.
Тази година той е награден на второ място в конкурса „Пожарникар на годината“ в категория „Личност на годината“.
Ако човек иска да се свърже с тях, може да им пише на facebook страницата им.
Първа долекарска помощ
Основният принцип, когато оказвате долекарска помощ, е вашата лична безопасност. Често се случва, когато човек пострада, другите веднага да се хвърлят да му помагат, без подготовка, поради което те също се превръщат в жертви. Затова първо мислете за Вас и се пазете.
Първите спешности, засягащи здравето, са силно кръвотечение, загуба на дишане и на сърдечна дейност. Последните най-често се превръщат и в причина за летален край. Затова, ако човек е припаднал, без значение в каква среда се намира – градска или сред природата, оказващият долекарска помощ трябва да разпредели роли на хората около него, за да не му пречат. Да задава ясни команди, които те стриктно и бързо да извършат – един да се обади на 112, друг да организира периметър, трети да му помогне на място, четвърти да документира, при нужда, промени с телефона, за да може после да ги покаже на Спешна помощ и т.н.
Задължително се поставят ръкавици преди намеса, защото не се знае какво заболяване може да има пострадалият човек. Хората около падналия трябва да са с гръб към него, защото може да се наложи да бъде разсъблечен. Важно е и да знаят какво правите Вие.
След като сте готови да окажете първа долекарска помощ, трябва да пробвате да установите контакт с пострадалия чрез звуков дразнител (да му говорите). Ако няма реакция, трябва да проверите дишането му. За тази цел се уверете, че дихателните пътища са проходими, защото когато човек изпадне в безсъзнание и мускулатурата му се отпусне, коренът на езика пропада надолу и запушва трахеята. Простата техника е да му наведете главата назад, като преди това проверявате плътно врата, за да сте сигурни, че няма травма. Ако има, не го пипате! Ако няма травма, поставяте длан на челото му, два пръста под брадичката и я наведете назад. Така езикът се вдига нагоре и отпушва трахеята. Всичко останало, като бъркане в устата, е измислица и е противопоказно.
Чак сега се проверява дали диша. Първо визуално, после се слуша и усеща, защото ако е тъмно или човекът е навлечен дебело, трудно ще се разбере. Без дишане човек умира на третата минута, затова слушате 10 секунди или две пълни вдишвания и издишвания. След това се проверява пулсът с два пръста върху сънната артерия, от вътрешната страна на бедрото или на китката, в рамките на 5 секунди.
При добрия вариант, където човек има и пулс, и дишане, трябва да го обърнете в странична стабилна поза, като винаги въртите към Вас, а не го бутате. Оттам нататък може да се провери гръбнакът и да се изчака да пристигне Спешна помощ. Ако от джобовете му изпадне остър предмет, го взимате и го прибирате, за да не го открадне някой. Задължително е да го завиете, за да не изпадне в хипотермия.
При лошия вариант, когато човекът не диша и няма пулс, го събличате до голо, за да направите сърдечен масаж. Той се извършва чрез две вдишвания и трийсет компресии. В момента заради Covid-19 се правят само компресии. Те се извършват като вплетете ръцете си и горната длан натиска ръката, която прави натиска. Той се осъществява с твърдата част на ръката, а не с меката. Честотата на натиск трябва да е между 100 и 120 пъти в минута.
Забавен факт е, че песента на Bee Gees – “Staying alive” е 120 бита в минута. А и е тематична, така че ако я знаете, може да си я тананикате, като помощно средство.
Дълбочината на натиска трябва да е 1/3 от обема на гръдния кош. Мачкате докато човекът възвърне дейността си, докато се изморите или докато някой Ви смени. Не се притеснявайте, ако спукате ребрата. Това, че пробождат органите, е илюзия.
Що се касае до силното кръвотечение, то се случва от артериите, защото имат пулсираща мускулатура по протежение на целия съд, който разнася кръвта. На цвят тя е светлочервена и излиза на тласъци, за разлика от тази, течаща от вените, която е тъмна. Най-честите артериални кръвотечения са от крайниците, но и се контролират най-лесно с турникети. Турникетът е разработка на военните, които имат огромен опит в полевата медицина. Той се стяга максимално и скоростно, след което се навива пръчката на него, която всъщност спира кръвта, и се фиксира. Може да бъде поставен и върху дрехи. Човек може да стои с турникет докато стигне до болницата, т.е., не го махайте, защото раната няма да се е затворила. Според американски специалисти времетраенето с турникет може да стигне до шест часа, според цивилните медици до два часа. При липса на такъв, може да се замени с колан.
Освен ръкавици аптечката за бърза помощ задължително трябва да съдържа бинт, по възможност израелски, с който може да се прави всякаква превръзка, има марля, еластичен е и не се налага да се реже, за да се върже накрая. Също медикамент или инжекция срещу анафилактичен шок (алергичен шок), например „Метилпреднизолон“, който се купува от аптеките с рецепта. Още воден разтвор на йод – „Йодасепт“, „Парацетамол“, болкоуспокояващи, „Изокет“, адреналин. Аптечките в линейките и в личните автомобили трябва да са здрави и добре фиксирани, за да не се лашкат при шофиране.
„Съветвам всички, без значение дали са шофьори, или къмпингуващи, да посетят базови обучения, за да са наясно какви рискове за здравето им може да донесе пребиваването в природата, както и да придобият познания как да си помогнат сами. Бъдейки на такова място, не можеш да разчиташ на Спешна помощ заради местоположението си. В рамките на един уикенд спокойно може да се придобие база относно какви са първите спешности, безсъзнание, загуба на дишане и пулс, кръвотечения, алергии, счупвания“, допълва Влайков.
В момента организират онлайн теоретични обучения по платформата Zoom, за да могат да разпространят уменията си дори във време на пандемия.
Спасителни акции
Първата им голяма акция е по време на наводнението в Аспарухово, Варна, през 2014 година, където се събират доброволци от цялата страна – не само от общинските формирования, но и синдикално организирали се граждани. Тогава наводнението причини множество щети – отнесени автомобили, наводнени къщи и улици. Много хора губят всичко буквално за една вечер.
Доброволците помагат с изгребването на кал и вода, с изчистване на сградите, за да мине след това строителна инспекция, за да изследва конструктивно дали са компрометирани.
„Хората до последно не знаеха дали имат жилище, или не. Едно е да изчистиш къщата си за един месец и след това да я ремонтираш, друго е да дойде инженерът и да каже, че водата е изкривила къщата и трябва да се бутне. В Аспарухово видяхме смлени коли, подземни гаражи с два метра кал. Беше изключително странно – гребеш кал, гребеш отново и отново, докато изведнъж стигаш до покрива на кола. Изкарахме там една седмица и макар да свършихме много работа, още много оставаше. Чистенето след нас продължи още около месец и то не само на ръка, а и с машини“, разказва Георги.
За жалост, тогава загиват 13 човека, но можеха да са много повече, ако не бе намесата на всички отзовали се. След бедствието кметството издига паметник на доброволеца в центъра.
Пожарите също не са чужди на доброволците. Най-мащабната акция за гасене на пожар, в която са участвали, е при пожара в резервата „Риломанастирска гора“, където пожарната качва двама от тях на хеликоптер и ги пускат над билото с мотопомпа, за да я занесат на екипа, който се опитвал да засече пожара от едната страна. Избират тях, защото са планинари и са свикнали да преминават през планински преходи. Тогава осъзнават, че огънят е една от най-опасните стихии, която може допълнително да се обърне от вятъра и човек е безсилен да го спре.
Може би най-екстремната ситуация, в която екипът е попадал, е по време на Националния offroad фест в Приморско през 2019 година. Тогава шофьорите трябвало да преминат през река, с много студена вода, когато един от джиповете засяда. Мъжът излиза, за да закачи лебедка за дърво и да изтегли превозното си средство. Нагазва до гърдите във водата, тя го прерязва, получава инфаркт и пада. Останалите го вадят, звънят по станцията на доброволците, те с бясно шофиране стигат до мястото, натоварват го на джипа, правят им конвой и тръгват в посока Бургас, където преди това се обаждат, за да се организира най-близката линейка.
През цялото време по пътя Георги се опитва да държи мъжа в съзнание. Приоритетно е транспортирането до асфалтов път, на който да ги пресрещне линейката. Затова не спира да му говори, освобождава дихателните пътища, следи състоянието му.
„В последствие разбрахме, че човекът е имал проблеми със сърцето. Когато му казах да си вдигне двете ръце, той успя да вдигне само едната. Сложих му пулсоксиметър, който показа, че сърцето му прескача. Пулсът му мъждееше от 110 на 72 през 95 на 60 и т.н. Ако беше изпаднал в безсъзнание, трябваше да спрем, за да мога да процедирам. Но това не беше желателно, защото щяхме да загубим време, още се намирахме в гората и линейката нямаше как да ни открие. Затова приоритетът ни бе да стъпим на асфалт. Там поне мога да спра и да приложа сърдечен масаж“, разказва Георги Влайков.
В крайна сметка, човекът се възстановява бързо и на третия ден от фестивала се връща в лагера.
През месеците ноември и декември от 2020 година дават дежурства в Covid отделенията на Окръжна болница – Пловдив заради дефицит на хора за изпълняване на санитарните задължения. Доброволците от „Аварийно Спасяване Пловдив“ са помагали с придвижването на хора в инвалидни колички, за местене на пациенти от едно легло на друго. Помагали са на медицинските сестри с разкарването на медицински принадлежности по етажите и стаите. Почиствали са стаите в началото и края на всяка смяна, след което минавали с дезинфектант. Две от момичетата са въвеждали данни в медицинските картони. При нужда от съдействие към, днешна дата, доброволците са готови отново да влязат в отделенията.
По фестивалите най-често се случва хората да страдат от силна дехидратация, махмурлук или наранявания, в следствие на препиване с алкохол. Други трудности, с които се сблъскват, са ужилвания, от което се развиват алергични реакции. Честа „жертва“ са и децата, които се задавят с храна или слънчасват.
Предстоящите инициативи на доброволците са няколко. В края на месец април, съвместно с английската организация „Ангели за България“, ще подкрепят 60 самотни възрастни хора в трудно достъпни села около Пловдив с пакети храни от първа необходимост. Акцията ще се изпълни с offroad автомобили, като всеки пакет е на стойност 60 лв.
След това отново ще раздават хранителни пакети, но на деца в нужда, с Ротаракт клуб-Пловдив, към ежегодната им великденска кампания „Купи и дари“.
С фондация „Ела и ти“ и подкрепата на Столична програма „Социални иновации”, в партньорство с „Планинско спасяване – област Пазарджик” и „Пещерно спасяване” ще организират посещение на природни забележителности за хора с увреждания, на всъдеходи и водни колела.
Всичко това ни кара да се гордеем, че в страната ни, и в частност Пловдив, се раждат такива човеци. Вдъхновяват ни, показват ни, че пътят към доброто не е лек, но си заслужава всяка капка пот и кръв, защото светът е изпълнен с достатъчно беди и за да го променим, трябва да се подкрепяме един друг.
За автора
