Хилда Казасян: Музиката е най-големият ми вдъхновител

Джазът не е мъртъв, просто понамириства“! Обожавам тази фраза на Франк Запа, защото съдържа в себе си толкова вселенска истина, събрана в едва няколко думи. Да прозреш не само вътре, но и извън изкуството, на което си се отдал, е мъдрост, която във времето може да те оформи не само като личност, но и като творец.

В България джазът също не е мъртъв, макар за него да не се говори толкова упорито. Въпреки това можем да се гордеем с изпълнители на високо ниво, които неуморно продължават да поддържат духа на стила жив.

На 19 май в зала С.И.Л.А. Хилда Казасян и Плевенската филхармония ще ни потопят в света на българската филмова музика, представена с нов аранжимент. С повече джаз звучене, с много инструментал и добро настроение.

Часове преди концерта разговаряме с чаровната Хилда Казасян, за да докажем, че джазът никога няма да изчезне.

Разкажете ни малко повече за концерта на 19 май. Музика от кои филми ще присъстват?

Получи се доста мащабна програма, която включва най-популярните песни от старото българско кино – „Адаптация“, „Козият рог“, „Любимец 13“, „Момчето си отива“, „Неочаквана ваканция“ и много други. Мисля, че избрахме едни от най-красивите и най-асоциативни песни, с които всеки в публиката може да свърже момент от живота си с това, което се случва на сцената. А това е най-ценното за мен.

Христо Йоцов и Живко Петров направиха фантастични аранжименти на класическите версии. Към цялата програма има и мултимедия, която показва най-вълнуващите сцени от филмите. Така става един истински спектакъл, истински филмово-музикален празник, както за публиката, така и за нас самите.

Нямаме търпение пак да покажем програмата в Пловдив – моят любим град, но вече в развит вариант.

В концерта участват и джазмените Христо Йоцов, Живко Петров, Димитър Карамфилов, Михаил Йосифов, Теодосий Спасов и Васил Петров. Така, реално погледнато, ще се слеят няколко музикални жанра. Как си взаимодействат, някой взима ли превес, или всички се сливат в хармония?

На сцената сме с възможно най-добрите музиканти, за които бе създадена първоначалният вариант на концертната програма. Но след това решихме да свържем автентичния звук, който е обогатен с много шрайх, и Плевенската филхармония, с диригент Борислав Йоцов, се присъедини към нас.

Поканихме Васил Петров и Теодосий Спасов, защото те изключително силно обогатяват атмосферата с огромния си талант и индивидуалната си специфичност. Не сливаме различните стилове, защото стилът е определен от фантастичните аранжименти, които направиха Христо и Живко. Получава се едно общо надграждане.

Какво е усещането да работите с Плевенската филхармония?

О, толкова съм щастлива! Ние направихме голямо турне с предишната програма, която беше с музиката на моя баща. Това са едни от най-сърцатите музиканти. В духа на тази филхармония има нещо много специфично, което се припокрива с нашето усещане, и мисля, че се получи страхотна симбиоза помежду ни. Вярвам, че тепърва ще правим още много общи неща.

Можем ли да сравним филмовата музика от българското кино с тази от холивудското, като ниво?

Абсолютно можем да направим сравнение! Искам да Ви кажа, че ми се струва, че в онези години музиката по особен начин много повече се е доближавала до нас и е била на световно ниво. Толкова емблематични, толкова музикантско пипнати неща са се писали, че аз самата се изненадах от много открития, търсейки подходящия репертоар за програмата, която правим. Нескромно мога да кажа, дори за филмовата музика на баща ми, колко равностойна е тя на световните образци.

И в съвременното кино има много хубава и мелодична музика, но аз съм избрала тази, която носи носталгия и романтика.

Какво е музиката, и в частност джазът, за Вас – на първо място като човек, а след това и като професионалист?

Един различен начин на съществуване. Аз съм обградена от джаз по рождение. Тази музика носи друго ухание, друго отношение към живота. Винаги съм го свързвала със сутрешните слънчеви лъчи, които пробиваха у дома и се отразяваха на грамофона, от който винаги звучеше някой биг бенд, както и с уханието на пурата, която баща ми пушеше.

Джазът носи вкус и стил. Няма как да се занимаваш с него и да не се отрази на всичко, което вършиш в живота си. Покрай турнетата и преживяванията с фантастичните ми приятели, защото ние сме и колеги, но и приятели, си мислех точно това – че ни е толкова хубаво заедно, защото се смеем на един и същи хумор, общуваме по един и същи начин. Трудно намирам в ежедневието си други хора, с които мога да общувам така, и това се дължи, до голяма степен, на джаза.

Иначе съм завършила класическа музика, както повечето музиканти, свирещи джаз. Той е наслагване на много сериозна основа. Никой не си дава сметка, че ние сме прекарали 20 години от живота си, в които сме свирили с часове. Другите деца си играеха навън, а на нас ни се налагаше да свирим. Но имаш ли искрата на таланта в себе си, запалиш ли се, заиграеш ли се с музиката, тя носи такова огромно удоволствие, че тези лишения са незначителни.

Още една разлика между джаза и други стилове е, че дори да правиш един концерт 100 пъти, той винаги ти се струва като нов. Винаги има какво да те изненада, живият аспект, който се случва на момента.

Джазът, със сигурност е прекрасна музика, но не е толкова промотирана и подкрепяна в българската шоу среда, в сравнение с други стилове.

Не мога напълно да се съглася! Да, истина е, че в цял свят джазът не е в този смисъл популярна музика, а не бива да бъде. Въпреки това може да е успешна, самите ние сме доказателство за това. В последните 8-9 години правим турнета в най-големите зали, които са буквално претъпкани. Ето във Варна, например, ще гостуваме за трети път, в София за четвърти. Ако си бил честен с публиката си, ако си бил постоянен и не си изневерил на разбиранията си, тя ще се превърне в постоянен почитател на музиката ти и ще откриеш, че всъщност има голяма ниша от хора, които слушат джаз.

Според Вас младите музиканти имат ли амбиция да създават джаз?

Естествено! Част от музикантите, с които свиря, преподават на млади хора и виждаме колко са запалени. Да, пътят на музикантите в този жанр е много по-дълъг и труден. Няма как да изградиш име за един ден или с един клип по телевизията, както в други стилове, но джазовите музиканти по принцип са страхотни работяги. Те не се отпускат, чувала съм колеги да свирят по цели нощи.

Произлизайки от семейство с традиции в джаза, предавате ли щафетата на дъщеря си и на новото поколение?

Разбира се! Аз не знам дали тя ще се занимава с музика, но бих казала, че това поколение има невероятна интуиция. Според мен всичко е въпрос на правилна основа на възпитание. За мен правилното възпитание е личният пример, а не да ѝ давам постоянно някакви съвети.

Виждам как с нейната компания слушат музиката, която сме слушали и ние на тяхната възраст. Често я чувам да слуша Earth, Wind & Fire, Куинси Джоунс и други изпълнители от този ранг. Слуша и модерна музика, разбира се, но и тези класики, за които няма мода, които са актуални винаги.

Вдъхновява ли се от Вас?

Не съм се замисляла. Много е щастлива и горда от нещата, които правя аз, както аз съм горда и щастлива от нещата, които прави тя. Тя осъзнато предпочете да хване самостоятелния си път, който да не минава под крилото на моята популярност, а това е нещо, което изключително много ценя и уважавам.

А това реално възможно ли е – след като си дете на популярна личност, да избягаш от крилото му?

Напълно е възможно! Ако си възпитан правилно, това, че си дете на популярна личност, може да бъде единствено в плюс. Аз също съм дете на известен човек, но той беше страшно деликатен. Никога не ми е помагал по онзи начин, в който да използвам неговите дивиденти. Просто имах невероятния шанс да се уча от него и да съм в тази среда от бебе. Но всичко съм постигнала сама и благодарение на моя първи братовчед – уникалният музикант Христо Йоцов, който ме бутна директно в дълбоките води.

А вие самата от какво се вдъхновявате?

Аз се вдъхновявам от музиката! Не съм от онзи тип хора, които се вдъхновяват от заобикалящата ги обстановка. Ето, сега, докато си говорим с Вас, преминаваме през един приказен път, който гледа към най-сочната зеленина, но това не е нещо, което може да ме накара да напиша песен. Самата музика, без значение дали в студиото, или на сцената, е най-големият ми вдъхновител. 

Вашият коментар