Двадесетото юбилейно издание на Международен фестивал за танц и съвременен театър „Черната кутия“ приключи с впечатляващия спектакъл на НТ „Иван Вазов“ – „Последният час на Мерилин Монро“ от Вивиан Праматароф-Хамбургер и Андреас Хамбургер. Режисьор на представлението е Деян Донков, драматург е Мирела Иванова, а в ролята на Холивудската икона се превъплъщава актрисата Анна Кошко. Към нея се присъединяват колегите ѝ Думисани Карамански, Жорж Паликарски и самият Деян Донков.
Пиесата е създадена по действителен случай, черпейки информация от автентични документи, в които се описват сесиите ѝ с известния учен и психоаналитик д-р Ралф Грийнсън. Едва няколко часа по-късно след последния сеанс, тя е открита мъртва в дома си.

Смъртта на Мерилин Монро и до днес остава загадка. В публичното пространство се разискват различни спекулации – от самоубийство до убийство. Обвинен е дори самият проф. Грийнсън в медицинска немърливост. Но загадката така и не се разплита. Вместо това прави Мерилин още по-енигматична, по-тайнствена и по-обичана.
А именно в това се крие гибелта на актрисата – фактът, че всички я желаят, но никой никога не остава. Не и истински. Това, наред със себичността, желанието за признание и непоносимото отнемане на личното пространство, което върви ръка за ръка със славата, сякаш са добри стари приятели, я тласкат до ръба, който в крайна сметка я погубва.

Ако трябва да сме честни, никой не убива Мерилин Монро. Мерилин Монро убива Норма Джийн Мортънсън, за да обезсмърти образа си и да запечата името си сред звездите завинаги.
„Ние сме звезди и имаме право да блестим“, казва тя в пиесата и това просто изречение, като че ли обобщава цялата ѝ представа за живота – колкото и да има, никога не е достатъчно; колкото и да страда, жертвата си заслужава в името на един често лъжовен идеал.
Това и много други теми се засягат в постановката, която сложи край на впечатляващата селекция на „Черната кутия“ за 2026 година.
Снимки: Ванеса Попова












