Мариан Вълев е едно от най-познатите лица от малкия и голям екран. Актьорската му кариера се изстрелва с ролята му на Куката в сериала „Под прикритие“, но той играе от много преди това, а в последствие се развива и отвъд.
Завършва ВИТИЗ през 1993 година в класа на проф. Енчо Халачев. Част е от трупата на Театър 199, а през 2019-та излиза и режисьорският му дебют в киното – „Лошо момиче“. Следва „Чалга“ през 2023-а.
Снощи Мариан беше специален гост на Международен фестивал за танц и съвременен театър „Черната кутия“. Той се срещна със свои почитатели в Галерия U P.A.R.K и с младо поколение актьори. Пред тях сподели, че киното е изкуство, по което работят хиляди хора и не трябва да си доволен от постигнатото. Трябва да искаш още и още от продукцията, за да върви напред.
„Не харесвам самодоволността в изкуството. Когато правя филм, се старая да работя с хора, които не се харесват. Защото киното е синтетично изкуство, не си сам в него. Много е важно да запалиш хората около себе си, да влязат в твоята честота, да се развълнуват от историята, която се разказва, за да заредят кадрите със страст, с любов, с ярост. И ако се харесваш, не можеш да се усъвършенстваш. Доволен ли си, е лошо. Киното се прави с опити, които трябва да се развиват. Силно вярвам, че единствено в процеса се случва това усъвършенстване, в което артистът набира, набира и накрая излита. Не можеш да летиш, без да се засилиш“, казва той.
Може би точно затова Мариан Вълев се фокусира повече към темите, които разочароват, които го жегват негативно, които предизвикват гняв. Историите, които разказва като драматург и режисьор, са именно такива. Те не говорят за романтика, за веселие, а за бягство, за бунт, за изкупление, за вярата, за втория шанс.
Именно под формата на протест е създаден и „Чалга“, който е първият пълнометражен филм, заснет изцяло с телефон, и противно на очакванията, набира пословична популярност и зрителски интерес.
„„Чалга“ беше експеримент. Сценарият вече беше готов и искахме да го заснемем с камера. Но понеже комисиите не искаха да ни подкрепят, постоянно го обявяваха за непотребен филм, казваха, че няма потенциал и т.н., се ядосах и се мотивирах. Казах си, че щом не ми дават да го направя, ще го заснема с телефон.
Признавам си, беше доста сложно. Но ако наистина вярваш в идеята си, ако имаш добра история и послание, ако имаш съмишленици и умееш да комуникираш с публиката, не ти е нужно нищо повече от лист, химикал и един телефон.
Това беше неформалната задача на „Чалга“ – да покаже на младите, че не трябва да им пука за онези, които разпределят парите, и то по начин, че да влизат в техните джобове“, споделя Мариан и завършва с това, че най-хубавото изкуство се създава на пук, въпреки всичко.
Снимки: Ванеса Попова
За автора
