Vanhulle Dance Theatre е танцова компания от Източна Англия, основана от Лора Ванхул през 2013 година. Оттогава досега трупата се развива до изключително професионално ниво, отличаващо се сред глобалната гилдия и публика.
На 5 юни Лора и Оливър Ръсел представиха танцовия спектакъл „ORB“ като част от програмата на Международен фестивал за танц и съвременен театър „Черната кутия“. Дуетът изследва вселенски въпроси за отношенията в една връзка, когато партньорите са отдалечени и когато са заедно. Търси баланса между личностите в този безспирно трептящ свят и пита дали постигането му изобщо е възможно.
Малко преди спектакъла, разговаряме с Лора Ванхул.
– Как започна творческият ви път? Как се появи компанията?
Основах компанията през 2013 година с желанието да творя и да изразявам себе си. Бях млада, амбициозна и в търсене на свой собствен глас. Опитвах се да намеря по-голяма свобода както в изпълненията ми, така и в начина ми на мислене.
Създадох първия си спектакъл на двайсет и шест години. Много от колегите ми тогава смятаха, че съм луда и твърде млада. В тези ранни години работата ми беше силно вкоренена в изследването на женската перспектива. С течение на времето обаче тази перспектива се разшири и задълбочи.
– Разкажете ни кои са Vanhulle Dance Theatre?
Самата компания се появи почти случайно. Един продуцент ми каза, че ѝ е нужно име, но моят фокус никога не е бил върху изграждането на компанията заради самата нея. Просто исках да творя, да си партнирам с други таланти и да споделям работата си със зрителите. В много отношения основата на това, което правим днес, се е запазила.
Vanhulle Dance Theatre сме аз и Оливър Ръсел. Откакто Оливър се присъедини като съартистичен директор, визията ни стана много по-съвместна. Понякога пърформансите се движат от моя глас, понякога от този на Оливър, а често се появяват чрез творческия диалог между нас, нашите сътрудници и нашата публика.
С какви нагласи започнахте тогава и как се измениха те във времето?
В началото работата ми бе много по-фокусирана върху моя собствен опит и гледна точка. Сега се интересувам повече от слушането – слушането на сътрудници, на публика и на самия процес на създаване. Трябва да изразим нещо отвътре, но ако искаме този израз да резонира, трябва да останем отворени и за тези, които се сблъскват с творбата.
В този смисъл бих казала, че работата ми е станала по-феминистка с течение на времето, а не по-малко. За мен феминизмът все повече се изразява в слушане и оценяване на съвкупността от участващи гласове. Изкуството вече не е само една перспектива; то се оформя чрез взаимоотношения и обмен.
Поглеждайки назад, някога спектаклите ми бяха по-скоро свързани с „аз-а“. Днес те са комбинация от връзката, сътрудничеството и създаването на пространства, където могат да се чуят множество гласове.
Спектаклите от програмата на „Черната година“ през следващата седмица може да видите ТУК.
Снимки: Ванеса Попова
За автора
