Спират горещата линия за онлайн безопасност за деца

Над 15 000 деца ще останат без защита при онлайн тормоз

Национален център за безопасен интернет е пред сериозен риск от прекратяване на своята дейност до два месеца. Това стана ясно на 1 август, като по този начин хиляди случая на онлайн тормоз на деца, включващи педофилия, насилие, злоупотреба и трафик, ще отшумят в пространството. С други думи, България няма да разполага с Гореща линия за онлайн престъпления срещу деца и Консултативна линия. Нито те, нито родителите им ще има към кого да се обърнат за подпомагане, защита или съвет.

Българският Център за безопасен интернет действа от 2005 година с частичната финансова подкрепа на европейските програми „Безопасен интернет“ и от 2014 година – „По-добър интернет за децата“. Той се координира от неправителствената Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в партньорство с Асоциация „Родители“ и рекламна агенция ДеКони. Центърът е член на европейската мрежа от 30 центъра за безопасен интернет Insafe, както и на Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE, която обединява 42 държави. Работи пряко с Интерпол, с Министерство на образованието, с ГДБОП – Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, с Държавна агенция за закрила на детето, с Национална мрежа за децата, с Националната телефонна линия за деца, както и с много учебни заведения, които се обръщат към професионалистите за провеждане на обучения на ученици, преподаватели и родители как да разпознават опасностите в интернет и какви стъпки да предприемат, ако попаднат в този порочен кръг.

До злополучната ситуация се стига заради 16-те години неглижиране на дейността на центъра от дошлите и заминали си правителства. Българският център е, ако не единственият, един от малкото в Европа без държавно финансиране. Сякаш, за да е в тон с факта, че сме единствената страна в ЕС без детска болница и единствената без адекватно действаща стратегия за детето.

„Големият проблем е, че за толкова години на държавно ниво не се взе решение онлайн безопасността на децата да е хоризонтална политика, включена дали по линия на електронното правителство, или по линия Закрила на детето. Винаги сме успявали сами да намираме съфинансиране, тъй като Центърът за безопасен интернет досега е финансиран от Европейската комисия на 50%, но последните две години бяха много трудни за всички. В нашия случай два големи фонда, които финансираха работата ни по линия на дигитална медийна грамотност, се изтеглиха и ние се оказахме в изключително затруднено положение, което се усети още по-сериозно в началото на 2022-а заради новата Covid вълна и войната. Започнахме активни разговори с предишното правителство. Получихме позитивен отговор на усилията ни на доста нива, коментираха се различни механизми, които могат да подкрепят Центъра дългосрочно. Бяхме много близо най-накрая да получим държавно финансиране, но времето не стигна то да се реализира“, коментира Антоанета Василева – координатор на Консултативната линия за безопасен интернет.

Приоритет на центъра е да продължи поддръжката на двете линии поне до края на годината, но ако бързо не се намери изход от ситуацията, Горещата линия ще спре да функционира в края на август, а Консултативната линия – в края на септември. Обученията по превенцията на насилие ще продължат до края на годината, благодарение на други проекти.

През екипа са минали над 63 000 сигнала, подадени от самите жертви, техните роднини или специалисти, работещи експертно с деца. Отчита се ръст на получените сигнали, в сравнение с миналите години. Така, например, през 2019-а са 9289, докато през 2020-а се увеличават на 17 855, а през 2021-а са 15 694. Сигналите са не само от българските линии, но и от такива в чужбина, което означава, че съдържание със сексуална онлайн експлоатация на деца е засечено на български сървъри.

Случаите варират – тормоз във възрастовата и социална среда, комуникиране с фалшиви профили (понякога на сексуални посегатели или трафиканти), създаване на Facebook страници с омразно съдържание към конкретен тийнейджър, изчезване на дете, след онлайн разговор с непознат и много други. Реален пример е историята на 12 годишно момиче, което решава да се изкъпе, докато е във видео разговор със своя приятелка, която счита за близка. През това време приятелката ѝ я записва и разпространява видеото в затворена интернет група на класа. В последствие момичето е подложено на подигравки и откровен сексуален тормоз, от страна на съучениците си.  

Друго 12-годишно момиче се обажда на линията за помощ от името на група съученички, които са изнудвани от непознат в Instagram. Той ги заплашва, че ще разпространи техни голи снимки, ако откажат да направят още голи снимки и видеа и да му ги изпратят. Момичето се притеснява не само от последствията за приятелите си, но и че снимките лесно могат да бъдат манипулирани с Photoshop и някой да постави и нейното лице на чужди голи снимки.

Трети случай е търсенето на подкрепа от училищен психолог заради 17-годишно момиче от училището, в което работи, станало жертва на онлайн тормоз, защото е отхвърлило момче, което я харесва. Като реакция на това отхвърляне, момчето прави фалшиви неин профил във Facebook, чрез който води инсценирани разговори, в които е засрамвал момичето, и разпространява екранни снимки от чатовете на официалната страница на училището.

От Националната мрежа за децата също представиха официалната си позиция, като едновременно с това изпратиха отворено писмо до президента, министър-председателя и министъра на електронното управление от новоназначения служебен кабинет.

„Срам е за България, като държава, че в ситуация на особено повишен риск, свързан с пандемията, войната в Украйна, нарастващите нива на бедност, социално изключване и маргинализация и ужасяващия дял на домашно насилие у нас, да се окаже в ситуация на престъпно бездействие по отношение на един от малкото работещи канали за закрила на децата от посегателства. От Национална мрежа за децата твърдо настояваме за предприемане на незабавни мерки за възстановяване и запазване на дейността на Националния център за безопасен интернет като едно от първите и спешни действия на новото служебно правителство“, гласи част от позицията на Национална мрежа за децата.

Към момента много хора са се свързали и с Мрежата, и с Центъра за неформална подкрепа, но все още няма официален отговор от служебното правителство, нито реално предложение за финансиране.

MediaCafe ще продължава да следи темата…

Вашият коментар