Верена Витур: Интернационалността на Черната кутия е впечатляваща и ценна за нас

Верена Витур е директор на Италианския културен институт в София. Преди броени дни тя беше специален гост на церемонията по отбелязването на 80-годишнината от създаването на специалност „Италианска филология“ в Ректората на Алма матер към Факултета по класически и нови филологии на СУ „Климент Охридски“. А снощи стана част и от официалното откриване на тазгодишното издание на фестивала за театър и съвременен танц „Черната Кутия“.

Италианският културен институт е неразделна брънка от фестивала, без която много италиански творци нямаше да имат същата възможност да посетят и демонстрират таланта си в страната ни. Екипът на „Черната кутия“ работи в колаборация с института вече за седма година, а традицията ще се запази и за в бъдеще.

Разговаряме с г-жа Витур за разликите и общите страни между Италия и България, както и за стойността на изкуството.

Г-жо Витур, как Италианският културен институт подкрепя пловдивското изкуство в последната година?

Нашият институт има голям интерес към изкуството и културата на Пловдив и винаги се опитваме да се включим с нови инициативи и проекти. Освен това градът има тясна връзка с Италия – с Матера, с която едновременно бяха Европейска столица на културата; в рамките на Opera Open, където винаги присъстват италиански заглавия; много групи идват директно от Италия и др.  

За жалост, тъй като седалището ни е в София, реализирането им е малко по-трудно, затова се опитваме да създаваме такива проекти, които да се осъществяват паралелно както в София, така и в Пловдив.

Приблизително преди две седмици в Пловдив имаше изложба, посветена на изкуството на  Данте. Проектът беше осъществен в партньорство между Италианския културен институт и СУ „Климент Охридски“. Тя беше изложена в София, в Пловдив, предстои да замине за Бургас и Варна.

А какво Ви впечатлява в „Черната кутия“, че изградихте толкова силни партньорски взаимоотношения?

Това сътрудничество е много важно и интересно, но най-важното е, че фестивалът дава възможност да се видят на живо танцови групи от различни страни. Интернационалността на танцовия и театрален фестивал „Черната кутия“ е впечатляваща и за нас е ценно, че сме част от него.  

Разликата в нивото на изкуството между Италия и България не е за пренебрегване. Има ли какво да дадат българските артисти на страна, доказала се като великан в културно отношение?

Със сигурност! Нивото няма толкова голямо значение, тъй като човек се учи, като гледа другите – какво правят, как го правят, какви идеи имат, какви проекти създават. Ние се учим взаимно едни от други, важното е този ноу-хау да се предаде, да се обмени опит и информация и да се развиваме заедно.

Определено има какво да научим от българския фолклор. Най-вече как да запазим и съхраним нашите традиционни танци. Те не са толкова известни при нас, колкото Вашите са при Вас. Прекрасно е да виждам как децата учат народни танци още в училище. Италианските деца нямат досег до народните ни танци, не знаят как да ги играят.

На какво се дължи тази липса на съхранение?

Нашите стари, традиционни танци не са се възприемали толкова като изкуство. Когато някой в Италия мисли за танцово изкуство, си мисли за балет. Това не означава, че нямаме народни танци, но не ги изучаваме от ранна детска възраст, не са толкова познати.

Сега виждам засилването на подобна тенденция в родината ми. Лека по лека се учим как да ги предпазваме, как да ги популяризираме сред хората, което е чудесно.

За автора

Вашият коментар