Йордан Иванов: Обсъждаме съдбата на Марица и Родопи през 2023-а

Не е далеч моментът, в който ако Пловдив има визионер за кмет, ще се наложи Общината да изкупува терените, които е продала

Йордан Иванов е роден в  Пловдив през 1986 г. Завършва ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, а по-късно „Право“ в Нов български университет. Политическата му кариера започва с отпор на много от управленските решения на Община Пловдив. Той е общински съветник от ДБ, зам.-председател на Демократи за силна България, както и новият Областен управител на Пловдив.

С г-н Иванов разговаряме за някои от належащите и актуални казуси, свързани с града и областта, както и за осъществяването на няколко интересни бъдещи идеи.

Г-н Иванов, докъде стигна казусът с върнатите 12 гласувания на Общински съвет за изменение в Подробния устройствен план? Готова ли е новата екологична оценка на ОУП?

Най-важното тук е, че ако Община Пловдив беше направила екологичната оценка, нямаше да има нужда Министерството на регионалното развитие и благоустройството да пише веднъж писмо, а после и втори път. Големият въпрос е кога ще бъде готова тази екологична оценка. Общински съвет прегласува върнатите решения и дотук стигат правомощията на Областния управител. Аз не мога да ги вкарам в съда, не мога да изисквам резултати от фирмата, която я изготвя, но настоявам правилата да се спазват. Възлагането на Общия устройствен план и на екологичната оценка е задължение на кмета. Той пое ангажимент актуализацията на оценката да бъде разработена до един месец, а аз съм поел ангажимент РИОСВ да я разгледа в рамките на пет работни дни.

Градът продължава презастрояването си, а зелените площи продължават да намаляват. Постоянно се протестира, последно в кв. „Южен“, както и за отдаването на парцелите на бул. „Свобода“ и бул. „Копривщица“.

Хората протестират основателно и причината за това е, че в Пловдив има сериозен дефицит на урбанисти и визионери, които знаят как трябва да се разрасне градът. Тук има няколко ключови момента. Първо, не можем да виним инвеститорите, че те имат своята стопанска инициатива. Въпросът е къде е Общината, като регулатор на тези процеси, която да приеме такъв ОУП, който да казва, че не могат да се строят големи сгради там, където няма парк, където няма пътна артерия, която да поеме стотиците жилища. Че не могат да се строят мегакомплекси там, където няма детски градини в микрорайона, за да е удобно за хората.

Прави са да протестират и по още една причина – Пловдив сбърка своето устройствено развитие заради това, че не изгради вторични центрове на градско развитие. Сега хората от район „Южен“ къде ходят в паркови пространства? В район „Северен“? Може би на Новотела? Там ли е паркът, там ли е молът, там ли са паркингите? Всичко живо се изсипва в „Цар-Симеоновата“ градина. Ако Пловдив беше изградил вторични центрове, извън централна градска част (а дори и в нея), мобилността в града щеше да се намали. Сега най-трудно да се спре на Центъра е в събота и неделя. Това, заедно с напълно погрешното управление на обществения транспорт, на пътните връзки и светофарните уредби, доведе до едни безкрайни задръствания, до една безкрайна драма с паркирането. Това е лечимо по един-единствен начин – през изграждане на вторични центрове за градско развитие и коренно различен обществен транспорт, който да стъпва на най-малко осем буферни паркинга в периферията на града.

А по отношение на строителството, всичко е в ръцете на кмета и в устройствените показатели в ОУП. Неразкритият бъдещ потенциал на Пловдив се намира в земеделските територии между Прослав и район „Южен“. Там е 1/10 от територията на Община Пловдив. Ръководството на Общината има историческия шанс по закон да направи първично устройство на планиране. Това означава да изкараме картата на земеделските територии и да кажем: „Почваме отначало. Тук ще има път, тук детска градина, парк, мол, жилищна сграда“, и да направим наистина приветливо и удобно за всички място.

Да, факт е, че има невъзвратими грешки. Пробивът под Водната палата е класическа грешка. Да правиш сериозна връзка в града, без да разрешиш нито един проблем и без трафични данни, значи да поканиш автомобилите с „добре дошли“. Това е аспиратор за автомобили. Вместо да направим буферен паркинг и да закупим скъпи и качествени автобуси, които да извозват хората до централна градска част, ние казваме на колите: „Елате!“.

На второ място, в последните 15 години най-големият брокер на недвижими имоти на Община Пловдив е самата тя. Тя разпродаде голяма част от своите земи, ведомствени жилища и прочее, с което изгуби механизма да контролира презастрояването. Не е далеч моментът, в който ако Пловдив има визионер за кмет, ще се наложи Общината да изкупува терените, които е продала.

Истината е, че ако градът не се разшири навън, строителството ще продължи в сърцевината му, което ще го превърне в бетонна джунгла. От друга страна, сме заобиколени от общините Родопи и Марица. Неведнъж е обсъждана идеята те да се присъединят към нашата, с цел общо разрастване. Дали пък това не е решението на проблема?

Това е част от големия разговор за нова карта на българските общини. Трябва да си отговорим с каква цел ще обединяваме двете общини към Пловдив, за да решим адекватно има ли смисъл, или не. Аз не съм противник на тази идея, но съм далеч от радикален привърженик. Често хората казват, че няма автобус до село Труд и затова трябва да присъединим Община Марица. Каква е пречката днес да има обществен транспорт до село Труд и защо си мислим, че ако Марица се обедини с Пловдив, то той ще се появи? Каква е законовата пречка Марица, Родопи и Пловдив заедно устройствено да планират екипите си и да съгласуват проектите си? Няма такава пречка! Каква е пречката Марица и Родопи заедно да изработят плановете за интегрирано развитие по начин, по който да си комуникират? Няма пречка, но никой не го прави!

Казвате да се обединят с цел общо развитие. А каква е пречката това развитие да го има и днес? В никакъв случай нямам против трите общини да бъдат обединени, но това решение трябва да стъпва на икономически, социални и адекватни планове за развитие. Не може да става самоцелно, тъй като единият кмет не харесва другия. Това са посредствени дебати, а най-често се водят именно такива. Ние по-скоро трябва да говорим на ниво как ще бъде прекроена картата на българските общини, защото наистина има сериозен дисбаланс в държавата. Аз се занимавам с регионално развитие повече от десетилетие и виждам плюсове от обединяването на Марица и Пловдив и единият е уеднаквяване на устройствените планове. Този разговор ще се задейства много сериозно през 2023 година в Парламента.

Очаквайте втора част на интервюто с Областния управител…

Вашият коментар