Вярвате ли в магията? Може да кажем, че всичко на този свят е изтъкано от нея – всеки дъх, всеки повей на листо, всяка изплетена паяжина… Всичко носи чудото на Сътворението. Магията, която илюзионистите създават за останалите пък, е онази, от която имаме нужда, за да разнообразим малко ежедневието си. Да се замислим „ама как го прави това“ или просто да се почувстваме щастливи.
Носителят на титлата „Илюзионист на годината’“ и купата Сенко – Зайн, заедно с асистентката си Тиара, за втори път ще представи на пловдивската публика свят, изпълнен с чудеса и фокуси. На 18 септември шоуто „Чудесата на Зайн“ ще се проведе на открития Летен театър в подножието на Хълма на освободителите.
Освен че се занимава с фокуси на живо и онлайн, Зайн е написал и книга за фокусите за начинаещи и напреднали. Разговаряме с екипа за изкуството на илюзията, състоянието му в България, както и на какви номера ще се насладим.
Зайн, за втори път пристигате за спектакъл в Пловдив. Вярва ли пловдивската публика в магия, или е скептична?
Интересното е, че точно в Пловдив имахме най-доброто си представление, като емоция. Пловдивската публика е изключително интелигентна и топла. Толкова много се радваше, че се чувствахме като на рок концерт. Надявам се и сега да е така, ситуацията да не им е повлияла и пак да се забавляваме заедно.
Какво да очакват любителите на фокусите на 18 септември на Летния театър?
Спектакълът „Чудесата на Зайн“ е същият, с който гостувахме през 2018 година в Комплекс С.И.Л.А., но с известни промени и нови фокуси, които ще оставим за изненада на зрителите. Ще имаме и двама гост-изпълнители, единият от които е последният ученик на Астор – Джулиано. Той ще представи много интересни фокуси с гълъби. Също така ще ни гостува прекрасната българска артистка Даниела Петрова, която ще прави кристал баланс – захапва един нож, а на острието му балансира колони от чаши. Това не е трик, не е илюзия, а истинско умение, макар и рядко срещано.
От мен могат да очакват мащабни илюзии. Ще премина през гигантски вентилатор, ще махна главата на асистентката си, ще накарам жена от публиката да полети и много други.
Кое е по-важното за един илюзионист – да запази възможно най-много детската си невинност или да е умел измамник? А може би по малко и от двете?
Ще си позволя да цитирам част от книгата си: „Силата на магьосника е толкова голяма, колкото вярата на зрителите в нея“. Фактически най-важното качество, което трябва да притежава един магьосник, е харизма. Когато хората вярват в теб, искат да ги учудиш. Тогава, каквото и да направиш, те ще се забавляват. Ако публиката не те обича и още в началото се е настроила отрицателно, колкото и добър да си, винаги ще те дебне и ще следи за пропуски.
Всичко останало е техника – да имаш бързи и ловки пръсти, да имаш познания по физика и химия, да бъдеш режисьор на спектакъла, да имаш усет за хореография на движения на сцената, да разбираш от музика, която да акомпанира илюзиите, от осветление, озвучение и костюми.
По проект, финансиран от „Национален фонд култура“, реализираш и онлайн училище за магия. Разкажи ни повече за него.
Проектът е не само за училището, но и за представленията. Те се реализират изцяло благодарение на „Национален фонд култура“. Всичко започна от това, че когато Фондът подкрепя проект, гледа той да има и социална насоченост. Затова реших да направя онлайн училище за млади надежди, макар че не е само за деца, имаме и по-възрастни участници. Направих кастинг, в който ни изпращаха видеа с номера, от които подбрах тези, в които видях потенциал. Започнахме от нулата. От това как да накарат монета да изчезне, до това да четат мисли, да виждат предмети със завързани очи, да ги карат да левитират, без да ги докосват. Гордея се много с тях, защото напредват страшно бързо, особено за онлайн обучение, което затруднява допълнително нещата. Уроците се реализират вече от седем месеца, по шест часа седмично, и са напълно безплатни.
Истината е, че съм благодарен за финансирането. Все казваме, че в България нищо не се случва, но имам приятели фокусници, ситуирани в Хонконг, които буквално са на ръба на мизерията и държавата не им помага с нищо. В Англия ситуацията е същата. Докато тук, макар че не всички успяха да се възползват, се помогна на много артисти.
Като заговорихме за чужбина, дълго време си практикувал в една от столиците на илюзията – Макао. Ако можеш да направиш сравнение между културата на народа там и тук, какво би било то?
Когато кажеш в Макао, че си магьосник всички те третират като супер звезда. За азиатците, особено пък за китайците, илюзорното изкуство е незаменимо. Те са много шумни, реагират свръх емоционално и силно. Японците даже възклицават в един тон. Докато българите повече се притесняват да реагират, за да не излезе, че са тъпи. Едва ли не, да не реши някой, че са ги измамили. Възприемат магьосника като лъжец. Това идва от неразбирането към този вид изкуство, тъй като тук не е толкова развито. По време на социализма магьосниците са правили фокуси основно за елита и обикновеният човек не е имал достъп до тях.
При по младото поколение обаче се забелязва промяна в това отношение. Отдавам го на факта, че интернет отвори целия свят. Могат да гледат най-добрите магьосници от телефона си и то безплатно. Забелязвам тенденция на търсене на магии, на оформяне на почитателска маса към това изкуство, на критичност и сравняване на уменията, което е прекрасно.
Другата разлика между двата народа е, че китайците са много задружни и искат да прекарват времето си заедно. Сещам се за конкретна случка. Докато бях там преживях два тайфуна. Единият опустоши Макао, разрухите бяха огромни. Точно за една седмица гражданите възобновиха града си сами. Никой не чакаше помощ от полицията или пожарната. Някои от блоковете нямаха вода, а в магазините имаше недостиг. Там чешмяната вода не е за предпочитане. Хора, които преди това се бяха презапасили, раздадоха на останалите от тяхната, без да искат нищо в замяна. След това общината даваше близо два месеца вода на народа, отново безплатно.
Докато ние в последните години сме станали страшни егоцентрици. Върнах се в България преди три години и виждам каква злоба, ярост и агресия вирее. Разбира се, имаме и позитивни страни, просто трябва да ги засилим.
Сама по себе си България и фолклорът ни са изтъкани от мистика и магия. Мистицизмът в езическите ни, а после и християнски поверия, традиции и обичаи вдъхновява ли те по някакъв начин професионално?
Определено ме вдъхновяват! Като малък много четях български фолклорни приказки и легенди. Фолклорът ни е интересен, не много позитивен, по-мрачен. Българите обичаме трагедията. Дълго време съм мислил дали да не включа фокуси, инспирирани от нашия фолклор, но засега не съм пробвал. Моят спектакъл също е забавно-зловещ, така че подобен стил би си паснал с представите ми – да е хубаво, но да е зловещо хубаво.
Има ли много сложен фокус, който мечтаеш да усвоиш някой ден? Твоят връх Еверест в илюзията?
Да, има доста неща. Работя върху нов спектакъл, в който има фокуси, които винаги съм си мечтаел да направя. Мечта ми е да хипнотизирам зрител на сцената да повярва, че е спечелил от тотото. Не само да повярва, но да изпита и истинско щастие. По този начин ще мога да му даря радост, макар и илюзорна. Хубавото на хипнозата е, че когато отминава, хипнотизаторът може да даде команда на хипнотизирания да не се натъжава, когато разбере, че всичко е било на ужким. Да запази само положителната емоция от преживяното. Не би ли било вълшебно?!
Нека се обърнем и към Тиара. Ти си актриса по образование. Как навлезе в света на магията и кое е нещото, което те кара толкова време да се задържиш в него?
Със Зайн се познаваме от училище, бяхме в един клас. Нямаме много ясен спомен как се случи всичко, но един ден просто му казах като на шега– „Абе, асистентка не ти ли трябва?” Дотогава работеше сам или заедно с един друг фокусник. Предстоеше му участие на благотворителен концерт и ми каза – „Всъщност ми трябва”. Тогава само държах клетка, която се запалва и от нея излизат зайци, прибирах и изваждах реквизити. Имаше номер с чаши и голяма купа с вода, която става черна, а той вади от нея различни цветове пясък, които преди това е смесил. След края на номера трябваше да изнеса масичката. Скривайки се зад паравана обаче водата натежа и изтървах масата, а чашите се счупиха. Едва наскоро разбрах, че не са били стъклени, а много се притесних, че правя гаф още от първото шоу. След това започна да ми „сваля главата“, през 2011-а организира фестивал на изкуствата в Бургас и ето ни 10 години по-късно.
Магичният спектакъл пак е вид театър, но начинът, по който те гледа публиката след като си възкръснал няколко пъти за една вечер, е безценен. Децата идват да ме пипнат дали съм истинска. Та тази любов към и на публиката ме зарежда и крепи, защото е имало няколко момента, в които съм можела да спра заради здравословни проблеми.
Кое е най-важното в подобен вид екип – пълното доверие или поддържане на енигмата дори помежду Ви?
По-скоро доверието и това да се разбираме с поглед, защото всичко се случва – рисковете на живото предаване, както се казва. Трябва да можем да прикрием нещо или да си кажем, ако нещо не е наред, без публиката да разбере.
Доколкото знам не си наясно как Зайн прави абсолютно всички фокуси. Това държи ли те в напрежение по време на репетициите и спектаклите?
Останали са някои неща, които не знам, но аз предпочитам да е така. С годините вече знам доста принципи и лесно разбирам как стават някои трикове, така че се радвам да има и неща, които не знам, за да остане и при мен някакъв елемент на изненада.
В България жените артисти имат ли интерес към професията на илюзионното изкуство – било то като асистентки, или дори фокусници? Всъщност в световен мащаб срещат ли се жени фокусници?
Да, има жени в тази професия – в България са няколко, но по света са много повече. В световен план доста актриси са били първоначално асистентки. Има певици, които пък използват илюзии в пърформансите си.
Но може би е по-разпространено да са асистентки заради влизането в илюзиите. Познавам две актриси, които са асистентки, но в България като цяло илюзионистите, правещи мащабни фокуси са малко, че да използват асистентки.
За автора
