Изследване на учени твърди, че отнема точно шест секунди визуалното изкуство да въздейства на съзнанието. Подобно на човешкото тяло – за него са необходими едва три секунди. То е не просто красиво, силно, слабо, крехко, изваяно. То говори със собствен глас, на собствен език, понякога трудно разгадан, а понякога крещящо явен. Един жест може да ни разкрие милиони тайни, една поза – милиони страсти. Откакто съществува изобразителното изкуство, хиляди художници са го превърнали в основна тема на своето творчество. Увековечавайки го на платно или лист хартия, с бои или молив, разглеждат пластовете както на физиката, така и на психиката.
Българският художник Васил Петров също се вдъхновява от човешката фигура и я вплита в живописта си, заедно с митологични мотиви от различни краища на света. На 15 февруари представи поредната си изложба в Пловдив, в любимата му галерия – „Възраждане“. Той излага под тепетата от 1999 година единствено при Краси и Симо Алексиеви.
„Моето амплоа е човешката фигура в основата на митологията, защото тя е много благодарна тема. Откриват се все повече артефакти, които я допълват или отричат, но най-голямата ѝ сила е, че я разглеждаме от днешна гледна точка. Фигурата е много интересна конструкция, която ме интересува като изражение, пропорции и въздействие. Тя е изразно средство, което развива митологията, а тя, на свой ред, развива въображението. Самото изкуство е най-демократичното нещо. Не е научен труд, не ни затрупва с цифри, години, грамове и прочее. То ни предлага една версия, която приемаме лек. Не действа на мозъка, а на подсъзнанието и фантазията“, споделя за MediaCafe той.
Една от най-забележителните картини в серията е вдъхновена от плочка, изобразяваща Орфей, разпнат на кръст като Христос, но хилядолетия по-рано. Надпис гласи: „Орфей в обредите на Бакхус“. Плочката се съхранявала в австрийски музей, но в един момент изчезва, а данни се пазят благодарение на документи и фотографии. Има различни теории къде е изчезнала, както и къде ще се появи в бъдеще.
Тази история вдъхновява художника да мисли за митичния герой, да рови в легендите и информацията, да се задълбочи в орфизма, който почти се припокрива с християнството. Това е поредното доказателство, че митологията се предава от поколения на поколения.
Васил Петров рисува с маслени бои, защото разширяват кръга на възможностите му. Той е от онези останали бохеми, които се интересуват единствено от натуралното изкуство и процеса по създаването му. Без излишните принципи на съвремието за маркетинг, самоменажиране и други модерни похвати.
„Аз съм човек, за когото е важно да си направи картината добре. Останалото е шум. Той не ми пречи, даже ме стимулира, но да свършиш всичко – да нарисуваш картината, да си я продадеш, пък и да си я купиш накрая, обезсмисля идеята. Важно е да се изградиш като творец, да не се влияеш от заобикалящото, да стъпиш здраво на земята и да гледаш напред“, обяснява творецът.
Експозицията може да се разгледа до 7 март, след което ще потегли към естествения си път, а къде ще е той е история…
За автора
