Помните ли онази реклама – „Имам си една мечта, да живея на брега на безкраен океан. А океанът да е от бира!“. Мечтата се е сбъднала за лондончани преди точно 199 години. На 17 октомври 1814-а година 1,5 млн. литра бира заливат улиците на английската столица. Един от най-забавните на пръв поглед инциденти в историята, обаче е белязан от смъртта на 8 души и трагедията на компанията и много други граждани.
Инцидентът се случва около 17:30 часа. Обръч на огромен резервоар с бира в пивоварната „Мо енд Къмпани“ се къса, след което цялата течност се излива първо в рамките на завода, а след това, заедно с още много пиво и по улиците на града. Центърът на Лондон е залят от 1,5 млн. литра бира, част от която в бурета.
Основните разрушения са от приливната вълна с височина около 5 метра, която събаря бар, няколко къщи и доста от постройките в самата бирария. В пострадалия район живеят основно бедни ирландски емигранти. Загиват 8 души – 3 малки деца, 1 тийнейджърка, 3 млади жени и една възрастна вдовица – само жени и деца. От трагедията се спасяват мъжете, които все още са на работа. Жертвите са се удавили в биреното море.
Митовете за инцидента включват истории за това как служителите в бирарията са опитвали да съберат колкото се може повече течност в кофи, халби и каквото имат под ръка, заради което не са помогнали на пострадалите. Това е наполовина вярно, тъй като според официалните разкази всъщност те са помагали на своите колеги, които също са били под смъртна опасност. Все пак част от тях са помагали и да се събере бирата, за да намалят щетите. Всъщност, те не са знаели какво се случва извън пивоварната.
Според друга история, близките на жертвите са излагали труповете на показ, за да съберат пари, като в един случай прекалено много хора са дошли на „експозицията“, и подът на къщата пропада. Такъв инцидент обаче не е описан никъде в пресата от съвременниците на наводнението, колкото и забавен да звучи, и си остава просто мит.
Приливната вълна унищожава домове и покъщина на много семейства, които поначално са живеели в бедност. Въпреки съдебните искове, ирландските емигранти разчитат основно на дарения, за да стъпят отново на крака. Самата фирма „Мо енд Къмпани“ се разминава с всякакви глоби, след като съда решава, че за инцидента няма виновни. Всъщност подобни скъсвания на метални обръчи около резервоарите са се случвали по 2-3 пъти годишно, но не са водили до негативни последствия. Въпреки това финансово на компанията ѝ отнема няколко години и известни данъчни облекчения, за да влезе отново в ритъм.
Подобен катаклизъм се случва 100-ина години по-късно в Бостън, САЩ. Огромно количество гъст сироп – меласа, залива квартал в американския град(иронично, Бостън също е населен с много ирландци) през 1919-а година, жертвите са 21 души.
За автора
