Хората, както знаем, имат различни интереси и способности. Често се случва един човек да има значителни познания в дадена област, но физически да е изключително слаб; други работят усърдно, но са неспособни да проявят творчество, да не говорим да направят великото откритие, което ще промени света. Посредствеността ви преследва, защото вие сте много добри във всичко… поне това е, нещото което всички ние си казваме, благодарение на илюзията за превъзходство.
Ние всички сме най-талантливите
Ако попитаме група шофьори, как оценяват себе си в конкуренцията с други шофьори, около 93% от тях смятат, че се движат „над средното“ ниво. Което на практика е невъзможно. Но те не са били помолени да предоставят някакви документални данни за това (като златен талон на пример), а просто са помолен да оценят способностите си, спрямо другите. (Това обаче ме кара да се замисля за тези 7% от интервюираните шофьори, и това колко са зле те в действителност)
94% от университетските преподаватели, определят себе си над средното ниво, когато става въпрос за изпълнение на задачи, и почти една трета от работниците в софтуерни компании си мислят, че са по-добри от 19 от 20 свои колеги. Не всички мислим, че сме на върха в своята професия, но независимо какво вършим и как го вършим, все си мислим, че сме малко по-добре от повечето хора. Събирайки всички тези умения заедно се превръщаме в изключителни човешки същества!
Ние всички имаме най-чистите сърца
Коя беше последната наистина добра книга, която прочетохте… и защо всъщност я прочете? Може би сте я прочели защото сте любопитни, или имате афинитет към изкуството, или винаги искате да научите повече. Какво ще кажете за наистина добрата книга която човекът срещу вас в автобуса чете? Прави го, защото филмът скоро ще излезе, нали?
Ние вярваме, че всички добродетели, които ни движат, са неотделима част от нашия характер. А другите хора – не притежават толкова много. Ние работим толкова много, защото сме се посветили на работата си, а те – защото искат по-високо заплащане; връщаме се обратно в училище, защото обичаме да получаваме нови знания, а другите – най-вероятно са видели мотивационен постер на автобусната спирка. Ние ставаме доброволци, защото искаме да помогнем и да правим добро, а другите – защото очакват някакви изгоди от това. Нашите отлични постижения във всички наши занимания извират от факта, че имаме по-фина душа. Другите са стигнали до същите изводи, просто защото за били подтикнати от обстоятелствата. Нищо чудно, че сме по-добре от средното за страната!
Ние няма да се променим
Разбрахте ли идеята на тази статия? Интелектуално – може би да. Интуитивно – никакъв шанс! Разбира се ние всички познаваме самохвалковците в офиса, които си мислят, че са 10 пъти по-добри отколкото са в действителност. Ние всички сме срещали арогантни и самонадеяни шофьори по пътищата, които правят странни маневри и въпреки това жестикулират към всички останали. Ние виждаме през тях, и можем да си признаем, че не сме чак толкова добри в шофирането или в някои аспекти на нашата работа. Но наистина ли мислите, че сме в долната третина на нещо наистина важно за нас? Долната една пета?! Тъжната група на загубеняците в последните 10%?! Защо да не сме там? Ами защото това сме ние!
Това, което ни държи в този конкретен цикъл е илюзията за асиметрично прозрение. Ние знаем, абсолютно знаем, че хората около нас имат своите малки илюзии за собствените умения и присъщите им качества, но не гледаме на себе си по същия начин и не смятаме, че притежаваме същата илюзия за себе си.
А вие, колко сте добри в работата си?
За автора
