Freaky, разкажи ни за времето, в което започна да драскаш графити?
Това беше периодът ми на подрастващо „осъзнаване“ и стремеж към артистичен „бунт“. Псевдонимът си заимствах от някои хип-хоп песни, които тогава ми се струваха достатъчно cool. Пък и мисля, че значението на думата пасваше идеално на отношението ми към самият мен в заобикалящата ме реалност. По принцип по това време беше голяма рядкост да видиш изсулени типове по улиците, а тези които рисуваха със спрейове се брояха на пръсти. Просто това беше най-авангардното нещо, което можех да правя в момента.
От момента, в който видях първите графити в Пловдив, започнах сам да правя скици и да драскам по стената вкъщи. Рисувах графити по джобовете и шапките си, исках да си имам нещо като запазен стил на това как изглеждам още от началото. Беше изключително важно да се отличавам от тълпата. Имахме си и crew с mc-та и се събирахме да съпреживяваме всичко заедно– „Sunrise Project“, big up yo!
Откъде се снабдявахте със спрейове? Колко изобретателен беше, що се отнася до тролване и бомби?
Когато започвах да драскам нямаше качествени спрейове и разнообразие на цветове, просто ползвах каквото намеря. Разбира се първо бяха “Cosmos”-ите, за капачки и дума не можеше да става. Имаше един всеизвестен кош с намалени спрейове в магазин „Арена“, там обикновено имаше златен и розов цвят, затова града изобилстваше от тагове с тези цветове. „Kore“донесе за първи път капачки от Германия, не пасваха на “Cosmos”, но пък като се появиха “Hit Color” беше много добре.
Бомбих навсякъде, където мога, по една махала на нощ, но винаги си давах сметка за художествената стойност на графитите като изкуство. Всъщност за мен по-интересни бяха легалите, дори като бомбих обичах да имам време, за да си доизпипвам нещата. Обичах да рисувам със спрея и да експериментирам с тази техника.
Цялото интервю с Freaky прочетете в Graffiti.bg
За автора
