Днес ще се проведе общественото обсъждане за бъдещето на археологическия комплекс „Небет тепе“, част от Трихълмието. Проектът стана изключително горещ, поради сериозното напрежение между експерти от всякакви области и политическата власт, която има други идеи, несъвпадащи с тези на голяма част от специалистите.
Тук решихме да съберем някои от термините и идеите, които, които вероятно ще се чуят и използват на предстоящото обществено обсъждане, тъй като се използваха широко и в медийните изяви на различните експерти или политици в последната 1 година, докато проектът бе скрит от обществеността:
ЮНЕСКО
ЮНЕСКО е специализирана структура към ООН, която отговаря за опазване на културното наследство. Към днешна дата, България има 9 обекта, признати от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство. Пловдив, все още, не е сред тях. Организацията обаче се вълнува от опазване на наследството на Пловдив, като през 2004-а е подписана Спогодба между ЮНЕСКО и Република България. Най-конкретното последствие от тази спогодба е възможността (и реалното случване) правителството на Япония да субсидира реставрация и консервация на няколко къщи в Стария град.
ИКОМОС
Професионална организация от специалисти, които се занимават с опазване на културното наследство. Създадена след приемането на Венецианската харта. Една от водещите организации, които съветват ЮНЕСКО по въпросите за Културното наследство.
За да стане един обект – природен или исторически – част от Световното наследство, държава членка трябва да го вкара в предварителния списък на ЮНЕСКО (където е Пловдив в момента), след което да публикува документи за номинация и да премине процес на одобряване от съветващите организации. Именно ИКОМОС е организацията, която извършва тази оценка, що се отнася до културно-историческото наследство. Преди месеци от ИКОМОС – България публикуваха декларация, която дефакто отхвърля проекта на арх. Фърков.
Венецианска харта
Приет от ЮНЕСКО през 1964-а година документ, който се занимава с разнообразните проблеми, свързани с консервацията и реставрацията на културните ценности. Тя е най-влиятелният документ, на който се уповават всички реставрационни дейности в последните 60 години. Според хартата, а приори се изключва всякаква форма на реконструкция на паметници, като се допуска единствено анастилоза. Нововъведените елементи трябва да се отличават максимално от оригиналните, като се допуска изобщо такива да бъдат въвеждани само в крайни случаи, нужни при опазване на паметника или за възстановяване на непрекъснатостта на неговите форми.
Реставрация, според Венецианската харта
Венецианската харта определя реставрацията като дейност, която цели да се разкрият естетическите и исторически стойности на паметниците. Според нея, реставрация не може да се прави на база „хипотеза“, а всяка допълнителна работа по паметника, трябва да носи „белега на съвременноста“, т.е. елементите, поставени допълнително, да се отличават от автентичните. Казано на по-прост език, според ЮНЕСКО, материали, които копират автентичните, но не са автентични, не са подходящи. При всички случаи, преди всяка реставрация, трябва да има археологически и исторически изследвания на мястото, казва още хартата.
Анастилоза
Техника при реставрацията и реконструкция на исторически обекти, в която се използват основно материали, намерени единствено на място. Идеята е при разрушен през годините обект, намерените на място материали да се върнат на оргиналните им места. Според този принцип, ако някой от намерените артефакти не може да бъде поставен самостоятелно на своето място, може да бъде поставена допълнителна конструкция, която да го поддържа, но от ясно различим съвременен материал. Например, ако имаме горната част на някоя колона и конструкцията над нея (т.е. капител и архитрав), се позволява самата колона да бъде изградена от съвременен материал, за да задържи иначе запазените структури нагоре. И това трябва да става с модерни материали, а не с имитация на старите.
Проектът за Небет тепе на арх. Юлий Фърков
Проектът предвижда строителство на Небет тепе на мястото на архитектурния резерват, превръщайки го в „музей на открито“. Основният акцент е строителство на стени, като например на югозападният ъгъл, където няма да бъде оставена никаква автентична основа, се строят осем метра стена с привнесени материали. Т. нар. „квадратна кула“, чиито основи днес може да видите от западната страна (към бул. „Цар Борис“ и Капана), запазена днес на ниво 3-4 метра, се изгражда с още 7-8 отгоре. Античното, вероятно морално остаряло, стълбище откъм Семинарията, се премахва, а на негово място ще се изгради съвременен ескалатор.
Според плановете на арх. Фърков, Небет тепе ще привлича по 6-7 000 туристи дневно, което прави около 2 300 000 туристи на година. По този начин Небет тепе ще влезе в топ 20 на най-посещаваните музеи в света, оставайки съвсем малко зад „Прадо“ в Мадрид, но оставяйки зад себе си престижни структури, като „Уфици“ във Флоренция (със скромните 1 800 000 туристи годишно), Saachi в Лондон, Музеят на ван Гог в Амстердам, Tate Britain в Лондон, Пергамския музей в Берлин или „Гугенхайм“ в Ню Йорк.
Вижте и самия проект в голям размер – линкове в тази статия
За автора
